1Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?2А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,3и му каза: „излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа“. (Бит 12:1; Неем 9:7)4Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.5И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.6И говори Бог така: „потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години. (Бит 15:13; Изх 12:40; Гал 3:17)7Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място“.8И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък – дванайсетте патриарси. (Бит 17:10; Бит 21:4; Бит 25:26; Бит 29:31; Бит 35:22)9Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него, (Бит 37:28; Пс 104:17)10избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом. (Бит 41:38; Бит 41:41)11Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна.12А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път. (Бит 42:1)13А когато отидоха втори път, Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона. (Бит 45:4)14Иосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род – седемдесет и пет души. (Бит 46:27)15Иаков слезе в Египет, и се помина там – той и бащите ни; (Бит 46:5; Бит 49:33)16и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски. (Бит 23:16; Бит 50:13; И Н 24:32)17И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет, (Изх 1:7; Пс 104:24)18докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа;19той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.20В това време се роди Моисей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. (Изх 2:2; Евр 11:23)21А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син. (Изх 2:5; Изх 2:10)22И научен биде Моисей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.23Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви.24И като видя, че обиждат едного от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. (Изх 2:12)25Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.26На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: „мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?“ (Изх 2:13)27Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: „кой те е поставил началник и съдия над нас?28Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“29От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.30Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина. (Изх 3:2)31Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен:32„Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“. Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.33А Господ му каза: „събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята.34Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега дойди, ще те пратя в Египет“.35Тоя Моисей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: „кой те е поставил началник и съдия“, – него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител. (Изх 3:10)36Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.37Това е онзи Моисей, който бе казал на синовете Израилеви: „Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате“. (Вт 18:15; Д А 3:22)38Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам, (Изх 19:3; Гал 3:19)39и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,40като рекоха на Аарона: „направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя“. (Изх 32:1)41И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.42А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята? (Вт 4:19; Ер 19:13)43Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“. (Ам 5:26)44Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял. (Изх 25:40; Евр 8:5)45Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида, (И Н 3:14)46който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковов. (2 Цар 7:2; Пс 131:3)47А Соломон Му построи дом. (3 Цар 6:1)48Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: (3 Цар 8:27; Д А 17:24)49„небето е Мой престол, а земята подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? (Ис 66:1)50Нали Моята ръка направи всичко това?“51Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. (Вт 9:13; Ер 6:10; Ез 44:9)52Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, – (Мт 23:34; 1 Сол 2:15)53вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте. (Вт 33:2; Гал 3:19)54Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.55А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, (Д А 6:5; Д А 6:10)56и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.57Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него58и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, (Д А 22:20)59и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! (Пс 30:6; Лк 23:46)60И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина. (Мт 5:44; Лк 23:34; 1 Кор 4:12)