1На двайсет и четвъртия ден от тоя месец се събраха всички синове Израилеви, постейки, във вретища и с пепел на главите си. (Езд 10:1; Неем 8:1)2И отдели се Израилевото семе от всички другородци, и станаха, та изповядаха греховете си и престъпленията на бащите си.3И стояха по местата си, и четвърт ден четоха от книгата на закона на Господа, своя Бог, и друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог. (Мт 20:1; Мт 20:3; Мт 20:5; Йн 11:9)4И застанаха на възвишеното левитско място: Иисус, Вания, Кадмиил, Шевания, Вуний, Шеревия, Вания, Хенани и високо викаха към Господа, своя Бог. (Неем 8:4)5И казаха левитите – Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Ходия, Шевания, Петахия: станете, славете Господа, вашия Бог, от века и до века. Да славословят преславното Твое име, което е по-високо от всяко славословие и хвала!6(И каза Ездра:) Ти, Господи, си един, Ти създаде небето, небесата на небесата и всичкото им воинство, земята и всичко, що е по нея, морята и всичко, що е в тях, и Ти оживяваш всичко това, и небесните воинства Ти се кланят. (Пс 32:6; Ис 44:6; Д А 4:24)7Ти Сам, Господи Боже, избра Аврама, изведе го из Ур Халдейски и му даде име Авраам, (Бит 12:1; Бит 17:5)8и намери сърцето му вярно пред Тебе, и сключи с него завет, за да дадеш (нему и) на семето му земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, иевусейци и гергесейци. И Ти изпълни думата Си, защото си справедлив. (Бит 12:6; Бит 15:18; Езд 9:15)9Ти видя неволята на бащите ни в Египет и чу техния поплак при Червено море, (Изх 2:24; Изх 14:17)10и показа личби и чудеса над фараона и над всичките му служители и над целия народ от земята, му, понеже Ти знаеше, че те постъпяха горделиво с тях, и Ти Си създаде име доднес.11Ти разсече пред тях морето, и те минаха посред морето по сухо, а ония, които ги гонеха, Ти хвърли в дълбините като камък в силни води. (Изх 14:21)12В облачен стълб Ти ги води денем и в огнен стълб – нощем, за да им осветляваш пътя, по който да ходят. (Изх 13:21)13И слезе Ти на Синай планина и говори с тях от небето, даде им праведен съд, истински закони, устави и добри заповеди. (Изх 19:18; Вт 4:12)14И показа им Твоята света събота и чрез Твоя раб Моисея даде им заповеди, наредби и закон. (Изх 20:8)15И когато гладуваха, Ти им дава хляб от небето, и когато жадуваха, извади им вода от камък, и каза им да идат и завладеят земята, която Ти, като дигна ръка, се закле да им дадеш. (Изх 16:4; Изх 16:13; Изх 17:6; Чис 20:10)16Но те, нашите бащи, упорствуваха, показаха се вироглави и не слушаха Твоите заповеди; (Ос 13:6)17не искаха да се покоряват и не си спомниха Твоите чудни дела, които бе правил с тях, станаха вироглави и със своето упорство поставиха над себе си вожд, за да се върнат в робството си. Но Ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и Ти ги не остави. (Изх 32:8; Изх 33:3; Изх 33:5; Чис 14:4)18И макар да бяха си излели телец и бяха казали: ето твоя бог, който те изведе из Египет, – и макар да правеха големи оскърбления, (Изх 32:4)19Ти, поради голямото Си милосърдие, ги не остави в пустинята; облачният стълб не се отделяше от тях денем, за да ги води по пътя, и огненият стълб – нощем, за да им свети по пътя, по който да ходят. (Изх 13:21)20Ти им даде Твоя благ Дух, за да ги поучава, и не отнимаше маната Си от устата им, па и вода им даваше за утоление на жаждата им. (Изх 17:6; Чис 11:17; И Н 5:12)21Четирийсет години ги храни в пустинята; в нищо не търпяха оскъдност, дрехите им не овехтяваха, нозете им не отичаха. (Вт 29:5)22И Ти им даде царства и народи и им ги раздели, и те завладяха земята на Сихона и земята на есевонския цар, и земята на Ога, цар васански. (Чис 21:21; Чис 21:25; Чис 32:33)23И умножи синовете им като небесните звезди и ги въведе в земята, за която бе говорил на отците им, че ще дойдат да я владеят. (Бит 15:5; Бит 22:17)24И синовете им влязоха и завладяха земята. И Ти им подчини жителите на страната – хананейци, и предаде ги в техни ръце с царете им и народите на страната, за да постъпват с тях по волята си. (И Н 6:1; И Н 12:1)25И те завзеха укрепените градове и плодородната земя, и завладяха къщи, пълни с всякакво имане, водоеми, издялани от камък, лозя и маслинени градини и много плодни дървета за храна. Те ядоха, насищаха се, тлъстееха и се наслаждаваха по Твоята голяма благост; (Вт 6:11)26и те станаха упорити и се дигнаха против Тебе, презряха Твоя закон, убиваха Твоите пророци, които ги увещаваха да се обърнат към Тебе, и правеха големи оскърбления. (Вт 28:47)27И Ти ги предаде в ръцете на враговете им, които ги угнетяваха. Но колчем, в усилно за тях време, викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, даваше им спасители, които ги спасяваха от ръцете на враговете им. (Съд 2:14; Съд 3:8; 4 Цар 13:5)28А кога се успокояваха, пак захващаха да правят зло пред Твоето лице, и Ти ги предаваше в ръцете на враговете им, и те ги владееха. Но кога пак викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, много пъти ги избавяше. (Съд 4:1)29Ти им напомняше да се объркат към Твоя закон, но те упорствуваха и не слушаха Твоите заповеди, отклоняваха се от Твоите устави, чрез които би живял човек, ако ги изпълняваше, втвърдиха гръбнак, показаха се вироглави и не слушаха. (Лев 18:5; Ез 20:11; Рим 10:5; Гал 3:12)30Чакайки да се обърнат, Ти отлага много години и им напомняше с Твоя Дух чрез пророците Си, но те не слушаха. Тогава ги предаде в ръцете на другоземни народи. (Ис 42:20)31Но, по голямото Си милосърдие, Ти ги не изтреби докрай и ги не оставяше, понеже Ти си Бог благ и милостив.32И сега, Боже наш, Боже великий, силний, страшний, пазещ завет и милост! Да не бъде малко пред лицето Ти всичкото страдание, що е постигнало нас, царете ни, князете ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от дните на асирийските царе до днес. (Неем 1:5)33Във всичко, що ни постигна, Ти си праведен, защото Ти върши по правда, а ние сме виновни. (Изх 32:8)34Царете ни, князете ни, свещениците ни и бащите ни не изпълняваха Твоя закон и не даваха внимание на Твоите заповеди и Твоите напомняния, с които ги подсещаше.35И в своето царство, при Твоето голямо благо, що им даваше, и в широката и плодородна земя, която им отдели, те Ти не служеха и се не отвръщаха от лошите си работи. (Вт 32:14; Ос 13:6)36И ето, сега сме роби; в тая земя, която Ти даде на отците ни, за да се хранят от плодовете и и от благата и, ето, ние робуваме.37И своите плодове тя изобилно принася за царете, на които ни подчини заради греховете ни. И те по свой произвол владеят над телата ни, и над добитъка ни, и ние сме в голямо утеснение.38Поради всичко това даваме твърдо задължение и подписваме, и на подписа е печатът на князете ни, левитите ни и свещениците ни.