1Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува. (Бит 46:4)2И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля.3И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена.4И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй:5баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.) (Бит 47:29)6А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел.7Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,8и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем.9С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма.10И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена. (Сир 22:11)11Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан.12И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал:13отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона. (Бит 23:17; Д А 7:16)14След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му.15Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили?16И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза:17тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това. (Бит 26:24; Бит 31:42)18Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме.19Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога.20Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде; (Бит 45:5)21затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце.22И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години. (Бит 41:46)23И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете. (Чис 32:39)24Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова. (Евр 11:22)25Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука. (Изх 13:19; И Н 24:32)26Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.