Деяния 8

Библия, синодално издание

1 А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски. (Д А 11:19)2 А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.3 Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор. (Д А 9:1; Д А 22:4; Д А 26:10; 1 Кор 15:9; Гал 1:13)4 Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.5 А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.6 Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:7 нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. (Мк 16:17)8 И голяма радост биде в оня град.9 А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.10 Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия.11 А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.12 Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. (Д А 6:5)13 Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.14 Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)17 Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго. (Д А 6:6)18 А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари19 и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.20 Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. (Мт 10:8)21 Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.22 И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;23 понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда. (Вт 29:18)24 А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.25 Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.26 А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.27 Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките и съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение, (3 Цар 8:41)28 връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.29 А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.30 Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?31 Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.32 А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си. (Ис 53:7)33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.34 Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?35 Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.36 И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?37 А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. (Мк 16:16)38 И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.39 Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.40 А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.