1Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците:2Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг! (Пс 48:11; Сир 14:4)3Ако някой народи сто деца, преживее много години и още се увеличат дните на живота му, но душата му не би се наслаждавала с добро, и нямаше за него дори погребение, то щях да кажа: пометниче е по-честито от него,4защото е напразно дошло и отишло в тъмнина, и името му е покрито с мрак.5То дори не е видяло и не е познало слънцето: то е по-спокойно, нежели онзи.6А онзи, макар преживял и две хиляди години, без да се наслаждава с доброто, няма ли да иде все на едно място?7Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища. (Йов 5:7)8А какво предимство има умният пред глупавия, какво – сиромахът, който знае да ходи пред живите?9По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър.10Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е – човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него. (Йов 9:2)11Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро?12Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето? (Пс 143:4; Екл 8:7)
Еклисиаст 6
Верен
1Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората:2човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест.3Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него,4защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина,5и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек.6Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро – не отиват ли всички на едно място?7Целият труд на човека е за устата му – душата му обаче не се насища.8Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво – сиромахът, който знае как да живее между живите?9По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.10Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него.11Понеже има много неща, които умножават суетата – каква полза има човек от това?12Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?