1Викай, ако има кой да ти отговаря. И към кого от светиите ще се обърнеш?2Тъй, гняв убива глупеца, и раздразнителност погубва безумеца.3Видях, как глупец се укоренява, и веднага проклех дома му. (Пс 36:13)4Децата му са далеч от щастие, тях ще бият при портите, и не ще има защитник.5Жетвата му ще изяде гладният, през трънето ще я извлече, и жадните ще погълнат имота му.6Тъй, не из праха излиза скръбта, и не из земята изниква злочестието;7ала човек се ражда, за да страда, както искрите – за да летят нагоре. (Йов 14:1)8Но аз бих се обърнал към Бога и бих предал делото си Богу,9Който твори дела велики и неизследими, чудни, безброй, (Йов 9:10; Пс 71:18)10дава дъжд на земята и праща вода на полетата; (Йов 36:27; Пс 146:8)11унижените поставя на високо, и натъжените биват издигани за спасение.12Той разрушава кроежите на коварните, и ръцете им не довършват предприетото.13Той хваща мъдрите с тяхното лукавство, и кроежът на хитрите се осуетява: (1 Кор 3:19)14денем те срещат тъмнина и по пладне ходят пипнешком, както нощем. (Вт 28:29)15Той избавя сиромаха от меч, от устата им и от ръката на силния.16И за злочестника има надежда, и неправдата затваря устата си.17Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя, (Пр 3:11; Евр 12:5; Як 1:12; Отк 3:19)18защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват. (Вт 32:39)19В шест беди ще те избави и в седмата зло не ще те досегне. (Пс 90:10; Ис 43:2)20Във време на глад ще те избави от смърт, и на война – от силата на меча. (Пс 32:11)21От бича на езика ще се укриеш, и не ще се уплашиш от опустошение, кога дойде. (Пс 54:9; Пр 26:22)22На опустошение и глад ще се посмееш и от зверове земни не ще се уплашиш, –23защото си в съюз с камъните полски, и полските зверове са в мир с тебе. (Пс 90:12; Ис 11:6)24И ще узнаеш, че шатрата ти е в безопасност, ще си гледаш къщата и няма да съгрешиш.25И ще видиш, че семето ти е многобройно, и издънките ти – като трева на земята.26Ще влезеш в гроб, кога стигнеш до зрялост, както се склаждат на времето си житните снопове.27Ето, това сме изследвали: тъй си е то; чуй го и си го забележи.