1-2Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:3и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.4Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание.5Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си: (Пс 77:2; Мт 13:35)6„защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?“7Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте: (Йов 36:18; Пс 51:9; Пр 11:4)8човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него: (1 Йн 3:16)9скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога, (Мт 16:26; Мк 8:37; 1 Пет 1:19)10щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.11Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други. (Пр 11:4; Екл 2:16; Екл 6:2)12Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.13Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват. (Екл 3:19)14Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.15Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище. (Ис 14:11; Отк 2:27)16Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме. (Пс 15:5)17Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:18защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му; (Йов 27:18)19макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш; (Вт 29:19)20той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.21Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват. (Екл 3:19; Лк 12:20)