1Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много. (Пр 10:19; Мт 6:7; Як 1:19; Сир 7:14)2Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи.3Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни. (Вт 23:21)4По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш. (Д А 5:4)5Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори пред Ангела (Божий): „това е грешка“. Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти? (Сир 34:2)6Защото в многото сънища, както и в многото думи – много суета; но ти се бой от Бога.7Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях – още по-висок; (Еф 6:9; Прем 6:5)8а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната.9Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и кой го обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!10Увеличава се имотът – увеличават се и потребителите му: и каква облага за притежателя му нима само да гледа с очите си? (1 Йн 2:16)11Сладък е сънят за оногова, който се труди, – ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи.12Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда. (Йов 20:20)13А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му. (Мк 8:36)14Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе. (Йов 1:21; 1 Тим 6:7)15И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?16А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчаван и ядосван.17Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял. (Екл 2:24)18И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, – това е Божий дар.19Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост. (Фил 4:6)
Еклисиаст 5
Верен
1Пази стъпките си, когато отиваш към Божия дом, и по-добре да се приближиш да слушаш, отколкото да принесеш жертва на безумни, защото те не знаят, че вършат зло.2Не прибързвай с устата си и да не бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога – защото Бог е на небето, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малко.3Защото сънищата идват от много занимание и гласът на безумния – от много думи.4Когато дадеш обещание на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволява в безумните. Изпълни това, което си обещал!5По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш.6Не позволявай на устата си да вкара плътта ти в грях и не казвай пред Божия Ангел, че е било по погрешка. Защо да се разгневи Бог на гласа ти и да унищожи делото на ръцете ти?7Защото в множеството на сънищата и в множеството на думите има суети, но ти се бой от Бога.8Ако видиш угнетяване на бедния и изкривяване на правосъдието и правдата в страната, не се учудвай на това нещо; защото над високия служител надзирава друг по-висок, а над тях има още по-високи.9И ползата от земята е за всичките; и сам царят има полза от нивите.10Който обича парите, няма да се насити с пари, нито с доходи – онзи, който обича изобилието. И това е суета.11Когато се увеличават благата, увеличават се и онези, които ги ядат; затова, каква полза имат притежателите им, освен да ги гледат с очите си?12Сънят на онзи, който работи, е сладък, независимо дали яде малко, или много, а пресищането на богатия не го оставя да спи.13Има тежко зло, което видях под слънцето – богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.14Но онова богатство се загубва от зъл случай и когато той ражда син, няма нищо в ръката му.15Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще се върне, и ще си отиде, както е дошъл. Няма да вземе нищо от плода на труда си, което да отнесе в ръката си.16И това също е тежко зло – както е дошъл, така ще си и отиде и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?17Още и през всичките си дни той яде в тъмнина с много досада и болест, и гняв.18Ето какво видях за добро и прилично – човек да яде, да пие и да вижда добро от целия си труд, в който се труди под слънцето според броя на дните на живота си, които Бог му е дал; защото това е делът му.19И за всеки човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и му е дал власт да яде от него, да взема дела си и да се весели в труда си, това е дар от Бога.20Защото няма да мисли много за дните на живота си, понеже Бог го занимава с радостта на сърцето му.