1Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден – от рожден ден. (Пр 22:1)2По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си. (Як 4:9)3Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро. (2 Кор 7:10)4На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето – в къща, дето се веселят.5По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави; (Пр 15:31)6защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!7Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.8Краят на една работа е по-добър от началото и; търпелив е по-добър от високомерен.9Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави. (Пр 14:17)10Не думай: „защо прежните дни били по-добри от сегашните?“, защото не от ум питаш за това.11Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;12защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си. (Сир 41:27)13Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво? (Екл 1:15)14В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него. (Йов 2:10)15Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.16Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си? (Ис 5:21; Рим 11:20; Сир 7:5)17Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време? (Йов 15:32)18Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.19Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град. (Екл 9:16)20Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши; (3 Цар 8:46; 2 Лет 6:36; Пр 20:9; Рим 7:14; Як 3:2; 1 Йн 1:8)21затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;22защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.23Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: „ще бъда мъдър“, но мъдростта е далеко от мене.24Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне? (Рим 11:33)25Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, – (Екл 1:17; Йн 10:8)26и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето и – примка, ръцете и – окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея. (Пр 5:4; Пр 22:4)27Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.28Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? – Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих. (Рим 5:15; Рим 7:4)29Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания. (Бит 1:27; Бит 3:2)
Еклисиаст 7
Верен
1Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта – от деня на раждането.2По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.3Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.4Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.5По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.6Защото, какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.7Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.8Краят на работата е по-добър от началото ѝ; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.9Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.10Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? – защото не от мъдрост питаш за това.11Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,12защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.13Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?14В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.15Всичко видях в суетните си дни – има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.16Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър – защо да се погубиш?17Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен – защо да умреш преди времето си?18Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.19Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,20защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.21И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,22защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.23Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! – но тя се отдалечи от мен.24Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко – кой може да го открие?25Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.26И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.27Виж, това открих – казва проповедникът – като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,28което душата ми още търси, но не е намерила – един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.29Ето, само това намерих – че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.