1Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.2Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?3Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. (2 Кор 1:14)4От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас. (1 Кор 5:1)5Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.6Доста е за такъв това наказание от мнозинството; (1 Кор 5:5)7така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;8затова моля ви да покажете към него любов.9Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.10А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,11за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли. (Лк 22:31; 1 Пет 5:8)12Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,13духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.14Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.15Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат: (1 Кор 1:18; 2 Кор 4:3)16на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите – живителен дъх за живот. И кой е способен за това? (Лк 2:34; 2 Кор 3:5)17Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа. (2 Кор 1:12; 2 Кор 4:2; 2 Кор 11:15; 1 Тим 6:5; Тит 1:11)