2 Коринтяни 1

Библия, синодално издание

1 Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:2 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа. (1 Кор 1:3)3 Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, (Изх 34:6; 1 Пет 1:3)4 Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас! (Пс 33:20)5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа. (Кол 1:24)6 Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;7 и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата.8 Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.9 Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,10 Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,11 като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас. (Рим 15:30; 2 Кор 4:15)12 Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас. (Д А 23:1; 2 Кор 2:17; 2 Кор 4:2; 2 Кор 7:14)13 Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,14 както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.15 И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат, (1 Кор 4:19)16 и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.17 Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“ да бъде и „не“, „не“? (Мт 5:37)18 Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“ и „не“.19 Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“,20 понеже всички обещания Божии в Него са „да“, и в Него „амин“, за слава Божия чрез нас. (Чис 23:19)21 А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; (1 Йн 2:20)22 Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни. (Рим 8:15; 2 Кор 5:5; Отк 2:17)23 Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;24 не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.