2 Коринтяни 3

Библия, синодално издание

1 Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас? (2 Кор 1:12)2 Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци; (1 Кор 9:2)3 вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето. (Ез 11:19; Евр 8:10)4 Такава увереност в Бога имаме чрез Христа,5 но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни иде от Бога: (Йн 15:5; 1 Кор 15:10)6 Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори. (Ер 31:33; Йн 6:63)7 И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му, (Изх 34:30)8 то как не ще бъде много по-славно служението на духа!9 Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава.10 И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто.11 Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното.12 Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение,13 а не както Моисей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното. (Рим 10:4)14 Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа. (Ис 6:10; 1 Кор 2:8)15 И доднес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им.16 Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима. (Изх 34:34)17 А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода. (Йн 4:24)18 А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен. (1 Кор 15:49; 2 Кор 4:6)