1Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:2благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа. (1 Кор 1:3)3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, (Изх 34:6; 1 Пет 1:3)4Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас! (Пс 33:20)5Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа. (Кол 1:24)6Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;7и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата.8Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.9Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,10Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,11като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас. (Рим 15:30; 2 Кор 4:15)12Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас. (Д А 23:1; 2 Кор 2:17; 2 Кор 4:2; 2 Кор 7:14)13Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,14както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.15И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат, (1 Кор 4:19)16и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.17Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“ да бъде и „не“, „не“? (Мт 5:37)18Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“ и „не“.19Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“,20понеже всички обещания Божии в Него са „да“, и в Него „амин“, за слава Божия чрез нас. (Чис 23:19)21А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; (1 Йн 2:20)22Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни. (Рим 8:15; 2 Кор 5:5; Отк 2:17)23Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;24не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.