2Аз спя, но сърцето ми е будно – гласът на любимия ми! Чука: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е пълна с роса, къдриците ми с – нощни капки.
2Заспала съм, но сърцето ми е будно. Ето гласът на моя възлюбен, който чука: „Отвори ми, сестрице, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! Защото главата ми е цяла с роса покрита, и косата с нощна влага.“
2Аз спях, но сърцето ми беше будно; и ето гласа на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любима моя! Гълъбице моя, съвършена моя; защото главата ми се напълни с роса, косите ми – с нощни капки. (Отк 3:20)
2Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми – с нощна влага. (П П 2:10)