1Братя мои! Не бива мнозина от вас да стават учители, защото знаете, че ние, учителите, ще бъдем съдени по-строго. (Сир 28:13)2Ние всички много грешим. Ако някой не греши в думите си, той е съвършен човек, способен да обуздае цялото си тяло. (Пр 10:19; Пр 18:21; Сир 5:9; Сир 14:1)3Ето ние слагаме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и направляваме цялото им тяло.4Също и корабите: макар и да са толкова големи и да ги тласкат бурни ветрове, със съвсем малко кормило кормчията ги насочва накъдето пожелае.5Така и езикът е нещо малко, а за големи работи се хвали. Ето малкият огън каква голяма гора подпалва!6И езикът е огън, свят на неправдата. Езикът е заел такова място в тялото, че скверни цялото ни тяло и подпалва колелото на живота ни, сам той подпалван от геената. (Пр 16:27)7Защото всякакви зверове и птици, влечуги и риби се укротяват и са укротени от човешката природа, (Бит 9:2)8но езика никой човек не може да укроти. Той е неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова.9С него благославяме Бог[1] и Отец, с него и кълнем хората, сътворени по Божие подобие. (Бит 1:27; Пс 140:4)10От една и съща уста излизат и благословия, и проклятие. Братя мои, не бива това да бъде така. (Еф 4:29)11Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?12Братя мои, нима може смокинята да ражда маслини или лозата – смокини? Тъй от един извор не може да тече и солена, и сладка вода[2]. (Мт 7:16)
Мъдрост, която идва отгоре
13Който между вас е мъдър и разумен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в мъдро смирение.14Но ако в сърцето си имате горчива завист и сте свадливи, не се самоизтъквайте и не се противопоставяйте на истината.15Това не е мъдростта, която идва отгоре, а земна, плътска, бесовска.16Защото където има завист и свадливост, там има безредие и всякакви злини.17А мъдростта, която идва отгоре, първо е чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милосърдие и добрини, безпристрастна и искрена.18Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците. (Фил 1:11)