1Братя мои! Нека вярата в Иисус Христос, нашия Господ на славата, остане непокътната от пристрастия.2Ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, в разкошни дрехи, а влезе и бедняк в нечисти дрехи,3и вие погледнете към облечения в разкошни дрехи и му кажете: „Ти седни тук удобно!“, а на бедняка кажете: „Ти стой там!“ или „Седни тук, долу, до краката ми!“ –4нима не направихте в себе си разлика между тях и не отсъдихте, разсъждавайки пристрастно?5Послушайте, възлюбени мои братя! Нали Бог избра бедняците по света да бъдат богати във вярата и наследници на царството, обещано от Него на онези, които Го обичат? (Лк 6:20)6А вие презряхте бедняка. Но нали богатите ви потискат и нали те ви влачат по съдилища?7Нали те хулят доброто име, с което вие сте наречени?8Ако наистина изпълнявате царския[1] закон според Писанието – „Обичай ближния си като себе си“, – добре постъпвате. (Лев 19:18; Мт 19:19; Мт 22:39; Рим 13:9; Гал 5:14)9Но ако съдите по външността, грях вършите и законът ви изобличава като престъпници. (Лев 19:15; Пр 24:23)10Който спазва целия закон, но съгреши в едно, той става виновен във всичко. (Мт 5:19; Гал 3:10)11Защото Онзи, Който е казал: „Не убивай“, е казал също и: „Не прелюбодействай“. Затова, ако не убиеш, но прелюбодействаш, ти си престъпил закона. (Изх 20:13; Вт 5:17)12Говорете и постъпвайте като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата.13Защото съдът ще бъде безмилостен за онзи, който не е проявил милост. Милостта тържествува над съда. (Мт 6:15; Мт 18:35)
Вяра и дела
14Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли само вярата да го спаси?15Ако някой брат или сестра нямат какво да облекат и ежедневно гладуват, (Мт 25:42; 1 Йн 3:17)16а някой от вас им рече: „Вървете си в мир, гледайте да се стоплите и да се нахраните!“, без да им даде потребното за тялото, каква полза?17Така и вярата – ако няма дела, сама по себе си е мъртва. (Як 2:26)18Но ще рече някой: „Ти имаш вяра, пък аз имам дела. Покажи ми вярата си без твоите дела и аз ще ти покажа вярата си с моите дела.“19Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш. И бесовете вярват и треперят.20Но искаш ли да разбереш, суетни човече, че вярата без дела е мъртва[2]?21Нима Авраам, нашият праотец, не получи оправдание с дела, като положи върху жертвеника сина си Исаак? (Бит 22:1; Евр 11:17)22Виждаш, че вярата съдействаше на делата му и чрез делата вярата достигна съвършенство.23Така се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание и бе наречен Божий приятел.“ (Бит 15:6; Ис 41:8; Рим 4:3; Гал 3:6)24Ето виждате, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра! (Як 2:14)25Не се ли оправда също с дела и блудницата Раав, когато прие съгледвачите и ги изведе по друг път? (И Н 2:1; Евр 11:31)26Защото както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва. (Як 2:17)