1И тъй, сега няма никакво осъждане за онези, които принадлежат на Иисус Христос и живеят не според плътта, а според Духа[1],2защото законът на Духа, който дава живот чрез Иисус Христос, ме освободи от закона на греха и смъртта. (2 Кор 3:17)3Онова, което законът не можеше да извърши поради слабостта на плътта, извърши Бог, Който осъди греха в плътта, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, за да премахне греха. (2 Кор 5:21)4Така че оправдаване, изисквано от Закона, да се изпълни у нас, които живеем не според плътта, а според Духа.5Защото онези, които живеят според плътта, за плътското мислят, а които живеят според Духа – за духовното.6Плътското мислене води до смърт, а духовното мислене – до живот и мир.7Защото плътското мислене е враждебност към Бога – то не се покорява на Божия закон, а и не може.8Затова онези, които живеят според плътта, не могат да вършат това, което се нрави на Бога.9Ако Божият Дух живее у вас, вие живеете не според плътта, а според Духа. Но ако у човека няма Духа на Христос, той не Му принадлежи.10Ако пък Христос е във вас, сега тялото ви е мъртво поради греха, но духът е жив заради оправдаването.11Но ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус, живее у вас, тогава Той, Който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот и на смъртните ви тела чрез живеещия у вас Негов Дух. (1 Кор 3:16; 1 Кор 6:14)12И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, за да живеем според плътта.13Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате деянията на тялото, ще живеете,14понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове. (Йн 1:12; Гал 3:26; Гал 4:6)15Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“16Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца.17А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим. (Гал 3:29)
Надеждата за спасение
18Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. (2 Кор 4:17; Прем 3:5)19Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове,20защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, (Бит 3:17)21че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове.22Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега;23и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло. (2 Кор 5:2)24Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? (2 Кор 4:18; 2 Кор 5:6)25А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.26Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи.27Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите.28А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля. (Еф 1:11; Як 1:12)29И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя. (1 Кор 15:49; Фил 3:21; Кол 1:18)30А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.
Силата на Божията любов
31И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас? (Рим 5:6)32Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни – няма да ни подари с Него и всичко друго? (Бит 22:16)33Кой ще обвини Божиите избраници? Никой, тях Бог ги оправдава! (Ис 50:8)34Кой ще ни осъди? Никой, защото за нас се застъпва Иисус Христос, Който умря, но и възкръсна, Който е отдясно на Бога. (Пс 110:1)35Какво ще ни отлъчи от Божията[2] любов: скръб ли, притеснение или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч?36Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; гледат на нас като на овце за клане.“ (Пс 44:23)37Но над всичко това тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна.38Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,39нито висините, нито дълбините, нито друго някакво творение ще може да ни отлъчи от Божията любов, която се прояви чрез Иисус Христос, нашия Господ.