1Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме,2а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога. (1 Сол 2:3)3Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите,4които не вярват и на които божеството на този свят[1] е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога.5Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус.6Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос. (Бит 1:3)7Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша.8Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме,9гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме.10Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус.11Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус, (Рим 8:36; 2 Кор 6:9)12така че смъртта действа у нас, а животът – у вас.13И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим, (Пс 116:10)14като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си. (Рим 8:11; 1 Кор 6:14)15Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога. (2 Кор 1:11)16Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден,17понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава.18Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно. (Рим 8:24)