1И тъй, оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос.2Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава.3Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение, (Як 1:2; 1 Пет 4:13)4търпението – опитност, опитността – надежда,5а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден. (Д А 2:17)6Още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас – нечестивите. (1 Пет 3:18)7Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре.8Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. (Рим 3:25; Рим 8:32)9Затова много повече сега, след като сме оправдани с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от Божия гняв. (1 Сол 1:10)10И ако чрез смъртта на Сина Му настъпи помирение между Бога и нас, макар и да Му бяхме врагове, то още повече Неговият живот ще ни донесе спасение, след като сме се помирили! (2 Кор 5:18; Кол 1:21)11Но не само това – ние дори се гордеем с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получихме сега помирение.
Адам и Иисус Христос
12Затова както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, така и смъртта премина във всички хора, понеже чрез един човек всички станаха грешни. (Бит 3:2; Рим 3:23)13В света имаше грях и преди закона, но когато закона го няма, за грях не се приема. (Рим 4:15; Рим 7:8)14Въпреки това смъртта царуваше от Адам до Мойсей и над онези, които не бяха извършили грях така, както Адам престъпи Божията заповед, а той е като образ на Този, Който щеше да дойде. (1 Кор 15:45)15Божият дар обаче не е като прегрешението. Защото ако прегрешението на един стана причина за смъртта на мнозина, то много повече Божията благодат и дарът на благодатта, която е у Единия Човек – Иисус Христос, се изляха преизобилно върху множество хора. (1 Кор 15:21)16Така че дарът не може да се сравни с осъждането, породено от греха на един човек; защото съденето за едно прегрешение води към осъждане, а дарът – от много прегрешения към оправдаване.17И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправдаването, ще царуват в живота чрез Единия Иисус Христос.18И тъй, както чрез прегрешението на един дойде осъждане на всички хора, така и чрез праведното дело на Един дойде оправдаване за живот на всички хора.19Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни.20Законът бе привнесен, за да се умножи прегрешението. Където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, (Рим 4:15)21та както грехът царуваше, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари, дарявайки оправдаване за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.