1Велики и непостижими са Твоите присъди. Затова онези, които не се поучиха, изпаднаха в заблуда. (Пс 92:6; Рим 11:33)2Защото беззаконниците искаха да подложат на гнет святия народ, но сега се заключиха по домовете си като затворници на мрака и пленници на дългата нощ, изоставени от вечния Промисъл. (Изх 10:21)3Те мислеха да се укрият сред тайни грехове под тъмното покривало на забравата, но обзети от ужас, се разпиляха, гонени от призраци.4Дори и най-скритото място, където търсеха убежище, не ги избавяше от страха – зловещи звуци ехтяха около тях, явяваха се мрачни видения със свирепи лица.5И никаква огнена сила не можеше да проникне в мрака, нито сияйният блясък на звездите беше в състояние да озари онази страшна нощ.6Пред тях се самозапалваха огньове, изпълващи с ужас, и от уплаха пред неясните видения гледката пред очите им ставаше още по-страшна.7Измамите на вълшебническото изкуство се оказаха безсилни, а превъзнасяният ум бе изложен на присмех. (Изх 7:11; Изх 7:22; Изх 8:3; Изх 8:14; Изх 9:11)8Защото онези, които обещаваха да прогонят страха и ужаса от душата на страдащите, сами се поболяха от позорно малодушие.9И макар уж да не се плашеха от никаква опасност, те примряха от страх при появата на зверовете и съскащите влечуги и дори се бояха да погледнат въздуха, от който наникъде не може да се избяга.10Защото страхът свидетелства за безчестие и така то само се наказва. Гонено от съвестта, то винаги се бои от най-лошото.11А страхът не е нищо друго освен лишаване от помощта, която би ни дал разумът;12колкото по-малко се уповаваме на нея, толкова по-голям е страхът, защото не знаем причината за него.13И когато в тази мъчителна нощ, излязла от дълбините на нетърпимия ад, си легнаха, както обикновено, да спят,14те бяха подгонени от зловещи призраци, загубиха присъствие на духа, връхлетени от внезапен и неочакван страх.15И така, който където беше легнал, се превръщаше в пленник, заключен без окови в тъмница.16Било той земеделец или пастир, или на изнурителна работа в пустинята, никой не можеше да избегне отредената му съдба.17Защото всички бяха оковани в една и съща верига на тъмнината. Дали вятър фучи, или сред гъсти клони сладкогласна птичка пее, дали шумят буйни води,18или отеква грохот от падащи скали, дали скокливи животни невидимо притичват, или се чува рев на свирепи зверове, дали се разнася ехо от планинските дълбини – всичко това им внушаваше страх. (Лев 26:36)19Целият свят беше огрян от ярка светлина и всички работеха, без някой да им пречи.20Само над тях се простираше тежка нощ – образът на мрака, който някога щеше да ги обгърне. Но онова, което те самите изпитваха, беше по-тягостно от мрака.