1Затова те получиха заслужено наказание чрез подобни твари и бяха измъчвани от множество зверове. (Прем 11:16; Прем 12:23; Прем 12:27)2Вместо такова наказание Ти стори благодеяние на Своя народ. За да задоволиш желанието им, Ти им приготви за ядене необикновена храна – пъдпъдъци. (Изх 16:9; Чис 11:10)3И докато едните, измъчвани от глад, се отказваха от ядене заради вида на тварите, които Ти им изпрати, и недостатъчното желание, другите, след кратко време на недоимък, вкусиха необикновената храна.4Защото върху онези потисници трябваше да дойдат неотменимите лишения, а на тези трябваше само да се покаже как са се мъчили враговете им. (Прем 11:8)
Трета разлика
5Но дори когато ги връхлетя страхотната ярост на дивите зверове и гинеха, ухапани от отровни змии, Твоят гняв не отиде докрай. (Чис 21:4)6Не за дълго им беше внушен страх, за да се вразумят, и получиха знак за спасение, за да си спомнят заповедите на Твоя Закон.7Защото, който се обръщаше към него, се изцеляваше не чрез онова, в което е вперил поглед, а чрез Тебе, Спасителя на всички. (Йн 3:14)8С това показа на нашите врагове, че Ти си, Който избавяш от всяко зло.9Те гинеха от ухапване на скакалци и на мухи и не се намери лек за спасението им, понеже бяха заслужили такова наказание. (Изх 8:16; Изх 10:12)10А Твоите синове устояха и на зъбите на отровните змии, защото Твоята милост дойде на помощ и ги изцели.11Те бяха ухапвани, за да си спомнят за Твоите думи, но скоро бяха изцелявани, за да не потънат в дълбока забрава и да се лишат от Твоето благодеяние.12И нито билки, нито пластири ги лекуваха, а Твоята дума, Господи, която всичко изцелява! (Пс 107:20; Ис 55:11)13Ти имаш власт над живота и над смъртта, сваляш хората до портите на ада и пак ги въздигаш. (Вт 32:39; 1 Цар 2:6)14Човек убива поради злината си, но не може да върне някого, ако духът го е напуснал, нито да освободи взетата му душа.
Четвърта разлика
15От Твоята ръка никой не може да се изплъзне,16защото нечестивите, които отказаха да Те познаят, бяха наказани от силата на Твоята десница, безпощадно преследвани от невиждани дъждове, бури и градушки и изтребвани с огън. (Изх 9:23; Пс 78:47)17Но най-странното беше това, че огънят във водата, която гаси всичко, още повече се разгаряше, защото и самият свят се сражава за праведните. (Прем 5:20)18Понякога пламъкът се смаляваше, за да не изгорят животните, изпратени срещу нечестивите, та като видят това, да разберат, че Божият съд ги преследва.19А понякога огънят се разгаряше сред водата с необикновена сила, за да погуби плодовете на тази неправедна земя.20Ти обаче нахрани Своя народ с ангелска храна и щедро им изпрати от небето готов хляб – истинско удоволствие за всеки вкус. (Изх 16:13; Пс 78:25; Пс 105:40)21Вкусната Ти храна разкри пред Твоите деца колко си благ към тях, тъй като, за да задоволи желанието на всеки, тя се превръщаше в това, което му се нрави.22И тази храна, която приличаше на сняг и лед, издържаше на огъня и не се топеше, за да разберат, че огънят, който е лумнал в градушката и проблясва в дъжда, е унищожил само плодовете на враговете им.23Напротив, когато трябваше да се нахранят праведните, огънят губеше силата си.24Защото сътвореното да служи на Тебе, Твореца, се разгаря, за да накаже неправедните, и утихва, за да стори добро на вярващите в Тебе. (Прем 5:17; Прем 19:6)25Ето защо и тогава то служеше на Твоята благодат, която храни всички, и се превръщаше във всичко според желанието на нуждаещите се, (Пс 104:27; Пс 136:25; Пс 145:16)26за да узнаят Твоите синове, които обикна, Господи, че не изобилието на плодовете храни човека, а Твоето слово съхранява вярващите в Тебе. (Вт 8:3)27Защото онова, което не се повреждаше от огъня, щом се нагрееше от слабите слънчеви лъчи, веднага се разтапяше, (Изх 16:21)28за да бъде известно, че трябва да изпреварваме слънцето с благодарност към Тебе и да Ти се кланяме, като се обръщаме към изгрева на светлината. (Пс 5:4; Сир 39:5)29Защото надеждата на неблагодарника ще се разтопи като зимен скреж и ще се излее като непотребна вода. (Пс 58:8)