1Хор[1] Обърни се, обърни се Шуламит, обърни се, обърни се да те погледаме. Възлюбеният Какво ще гледате на Шуламит като на хоро манаимско? Хор2О, колко са хубави твоите крака, дъще знатна! Заоблените ти бедра са като огърлица, изработка на изкусен майстор.3Пъпът ти е като кръгла чаша, в която благоуханното вино не свършва; коремът ти е като купен хълм пшеница, обиколен от лилии.4Твоите две гърди са като две яренца, две сърнета близначета. (П П 4:5)5Шията ти е като кула от слонова кост. Твоите очи са Есевонски езерца при портите на Бат-Рабим. Носът ти е като Ливанска кула, която гледа към Дамаск.6Главата ти, която те увенчава, е като Кармил и косата ти е пурпур; царят е запленен от твоите къдрици. Възлюбеният7Колко си хубава, колко приятна, моя възлюбена, със своята миловидност.8Тази твоя снага прилича на палма и твоите гърди са като гроздове.9Помислих си: „Да се качех на палмата, бих се хванал за плодните стъбла. И твоите гърди биха били като гроздове, и мирисът от твоето дихание е като кайсия.10Устата ти е като най-добро вино.“ Възлюбената То тече право за моя възлюбен, хлъзга се през устни на уморени.11Аз съм на възлюбения си и той копнее за мене.12Ела, мой мили, да излезем на полето, да прекараме нощта в селата.13Да станем рано за лозята; да видим дали са се разтворили пъпките, цъфнали ли са наровете. Там ще те обсипя с милувки, ще ти дам любовта си.14Мандрагорите вече ухаят, над вратите ни са всякакви най-вкусни плодове, нови и стари – запазила съм ги за тебе, мой любими.