1О, да беше мой брат, който е сукал от гърдите на моята майка! Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам и никой нямаше да ме осъди[1].2Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш[2], а аз щях да ти давам ухайно вино, със сок от моите нарове.3Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща. Възлюбеният: (П П 2:6)4Заклевам ви, дъщери йерусалимски, да не възбудите, нито да събудите любовта ми, преди възлюбената да пожелае. Хор: (П П 2:7; П П 3:5)5Коя е тази, която идва от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? Възлюбеният: Събудих се под ябълката – там майка ти е изпитала родилни болки, там те е родила твоята родителка. (П П 3:6)6Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен[3] на ръката си, защото любовта е силна като смърт, ревността – люта като преизподня, пламъците[4] и са огнени.7Големи води не могат да угасят любовта и реки[5] няма да я залеят. Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов, той щеше да бъде презрян. Хор:8Имаме малка сестра, няма още гърди. Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?9Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро; да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски. Възлюбената:10Аз съм стена и гърдите ми са като крепостни кули. Затова ще намеря любов[6] в очите му[7]. Хор:11Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон. Той предаде лозето на пазачи. Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него. Възлюбената:12А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста сикли са за пазачите на плодовете му. Възлюбеният:13Ти, която живееш в градините, в гласа ти се вслушват приятелите. Нека и аз го послушам. Възлюбената:14Тичай, мой възлюбени, и бъди като сърна или като млад елен по благоуханни планини. (П П 2:17)