1И тъй, сега няма никакво осъждане за онези, които принадлежат на Иисус Христос и живеят не според плътта, а според Духа[1],2защото законът на Духа, който дава живот чрез Иисус Христос, ме освободи от закона на греха и смъртта. (2 Кор 3:17)3Онова, което законът не можеше да извърши поради слабостта на плътта, извърши Бог, Който осъди греха в плътта, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, за да премахне греха. (2 Кор 5:21)4Така че оправдаване, изисквано от Закона, да се изпълни у нас, които живеем не според плътта, а според Духа.5Защото онези, които живеят според плътта, за плътското мислят, а които живеят според Духа – за духовното.6Плътското мислене води до смърт, а духовното мислене – до живот и мир.7Защото плътското мислене е враждебност към Бога – то не се покорява на Божия закон, а и не може.8Затова онези, които живеят според плътта, не могат да вършат това, което се нрави на Бога.9Ако Божият Дух живее у вас, вие живеете не според плътта, а според Духа. Но ако у човека няма Духа на Христос, той не Му принадлежи.10Ако пък Христос е във вас, сега тялото ви е мъртво поради греха, но духът е жив заради оправдаването.11Но ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус, живее у вас, тогава Той, Който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот и на смъртните ви тела чрез живеещия у вас Негов Дух. (1 Кор 3:16; 1 Кор 6:14)12И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, за да живеем според плътта.13Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате деянията на тялото, ще живеете,14понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове. (Йн 1:12; Гал 3:26; Гал 4:6)15Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“16Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца.17А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим. (Гал 3:29)
Надеждата за спасение
18Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. (2 Кор 4:17; Прем 3:5)19Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове,20защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, (Бит 3:17)21че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове.22Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега;23и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло. (2 Кор 5:2)24Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? (2 Кор 4:18; 2 Кор 5:6)25А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.26Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи.27Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите.28А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля. (Еф 1:11; Як 1:12)29И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя. (1 Кор 15:49; Фил 3:21; Кол 1:18)30А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.
Силата на Божията любов
31И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас? (Рим 5:6)32Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни – няма да ни подари с Него и всичко друго? (Бит 22:16)33Кой ще обвини Божиите избраници? Никой, тях Бог ги оправдава! (Ис 50:8)34Кой ще ни осъди? Никой, защото за нас се застъпва Иисус Христос, Който умря, но и възкръсна, Който е отдясно на Бога. (Пс 110:1)35Какво ще ни отлъчи от Божията[2] любов: скръб ли, притеснение или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч?36Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; гледат на нас като на овце за клане.“ (Пс 44:23)37Но над всичко това тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна.38Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,39нито висините, нито дълбините, нито друго някакво творение ще може да ни отлъчи от Божията любов, която се прояви чрез Иисус Христос, нашия Господ.
Римляни 8
Верен
1И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус[1].2Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта.3Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта,4за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.5Защото тези, които са плътски, се стремят към плътското; а тези, които са духовни – към духовното.6Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир.7Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.8И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога.9Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.10Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата.11И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас.12И така, братя, не сме длъжници на плътта, че да живеем плътски.13Защото, ако живеете плътски, ще умрете[2]; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете.14Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.15Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва[3], Отче!16Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.17И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него.18Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.19Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.20Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,21с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.22Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;23и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.24Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?25Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.26Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.27А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля.28Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.29Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;30а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.31И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?32Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?33Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!34Кой е онзи, който ще ги осъди?[4] Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас.35Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?36Както е писано: „Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“37Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил.38Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,39нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.