1Възлюбеният Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах своята смирна със своите ухания, ядох медените си пити със своя мед, пих си виното със своето мляко. Яжте, приятели, пийте, обични, и се насищайте. Възлюбената2Заспала съм, но сърцето ми е будно. Ето гласът на моя възлюбен, който чука: „Отвори ми, сестрице, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! Защото главата ми е цяла с роса покрита, и косата с нощна влага.“3Но аз отговорих: „Съблякла съм туниката си, пак ли ще я обличам? Умила съм краката си, трябва ли да ги калям?“4Моят възлюбен протегна ръка през пролуката и моята вътрешност се развълнува от него.5Станах да отворя на своя възлюбен. От ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми се стичаше смирна по дръжката на ключалката.6Отворих на своя възлюбен, а моят възлюбен бе се обърнал и беше си отишъл. Душата ми примря, докато говореше. Търсих го, но не го намерих; зовях го, но не ми отговори. (П П 3:1)7Срещнаха ме стражите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме. Снеха ми булото стражите, които пазят стените. (П П 3:3)
Помогнете ми да го намеря!
8Заклевам ви, дъщери йерусалимски: ако срещнете моя възлюбен, какво да му кажете – че изнемогвам от любов. Хор (П П 3:5; П П 8:4)9С какво твоят възлюбен е по-добър от другите възлюбени, о, най-прекрасна между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни заклеваш така? Възлюбената10Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други.11Главата му е чисто злато, къдрите му са вълнисти, черни като врана;12очите му – като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седящи в доволство;13Бузите му са като лехи, пълни с балсамови дървета, принасящи благовония. Устните му са лилия, от която капе смирна.14Ръцете му са златни колове, обсипани с топази. Коремът му е като лъскава слонова кост, обложена със сапфири.15Краката му са като мраморни стълбове, поставени върху подложки от чисто злато – изглед има като Ливан, величествен е като кедър.16Устата му е сладост. Той цял е прелест. Ето какъв е моят възлюбен, ето какъв е моят приятел, дъщери йерусалимски.
Песен на песните 5
Верен
1Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си с аромата[1] си; изядох медената си пита с меда си; изпих виното си с млякото си. Яжте, приятели! Пийте, изобилно пийте, възлюбени!2Аз спя, но сърцето ми е будно – гласът на любимия ми! Чука: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е пълна с роса, къдриците ми с – нощни капки.3Съблякох дрехата си – как да я облека? Измих краката си – как да ги изцапам?4Любимият ми протегна ръката си през процепа и сърцето ми закопня за него.5Аз станах, за да отворя на любимия си, и от ръцете ми капеше смирна и от пръстите ми – бистра смирна върху дръжките на ключалката.6Отворих на любимия си, но любимият ми се беше обърнал и си беше отишъл. Сърцето ми примря, когато ми говореше. Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори.7Намериха ме стражарите, които обхождат града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми взеха покривалото.8Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите любимия ми, какво да му кажете? – че съм ранена от любов.9Какво повече е твоят любим от друг любим, о, най-прекрасна между жените? Какво повече е твоят любим от друг любим, че ни заклеваш така?10Любимият ми е бял и румен, личи между десет хиляди.11Главата му е като най-чисто злато, къдриците му са буйни, черни като гарван.12Очите му са като гълъби при водни потоци, окъпани в мляко, красиво поставени.13Бузите му са като лехи с аромати, възвишения с благоуханни растения. Устните му са кремове, от които капе бистра смирна.14Ръцете му са като златни рула, покрити с хрисолит. Тялото му е като изваяна слонова кост, украсено със сапфири.15Краката му са като мраморни стълбове, основани на подложки от чисто злато. Изгледът му е като Ливан, превъзходен като кедрите.16Устата му е пълна със сладост и той целият е желателен. Този е любимият ми и този е приятелят ми, о, ерусалимски дъщери.