Песен на песните 6 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Хор Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен, та да го търсим с тебе? Възлюбената 2 Моят възлюбен отиде в градината си, в лехите с балсам, за да пасе стадото в градините и да събира лилии. (П П 4:12) 3 Аз принадлежа на своя възлюбен, а моят възлюбен е мой. Той пасе стадото си между лилиите. Възлюбеният (П П 2:16) 4 Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Йерусалим, величествена като войнство със знамена. 5 Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват. Косата ти е като стадо кози, когато слизат от планината Галаад. (П П 4:1) 6 Зъбите ти са като стадо овци, когато излизат от къпалня, всяка от която има близнета и никоя не липсва. 7 Страните ти зад булото са като половинки нар. 8 Нека царят има шестдесет царици, осемдесет наложници и безброй девойки, 9 но едничка е тя за мене, моята гълъбица, моята съвършена. Едничка е тя на майка си, изящна на родителката си. Видяха я девойките и я възвеличиха, видяха я царици и наложници и я възхвалиха: 10 „Коя е тази, която блести като зора, хубава като месечина, бляскава като слънце, величествена като войнство със знамена?“ (П П 3:6) 11 Слязох в ореховата градина да погледам цветята на долината, да видя дали е напъпило лозето, дали са цъфнали наровете. (П П 4:12; П П 7:13)

П П 4:12П П 7:13

12 Преди да узная това, моята душа ме хвърли между царските колесници на големците от моя народ.

Верен

1 Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб? 2 Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове. 3 Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете. 4 Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена^[1]. 5 Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад. 6 Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна. 7 Челото ти зад булото ти е като парче от нар. 8 Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки. 9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците – и я похвалиха. 10 Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знаменаст. 4;? 11 Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете. 12 Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ. 13 Обърни се, обърни се, Суламит^[2], завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? – Нещо като танца на Маханаим.