Лука 7

Библия, ревизирано издание

1 След като свърши всички Свои речи към народа, който Го слушаше[1], Исус влезе в Капернаум. (Мт 8:5; Йн 4:43)2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, беше болен на умиране.3 И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да го помолят да дойде и изцели слугата му.4 А те дойдоха при Исус и Го молеха настоятелно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,5 защото обича нашия народ и той ни е построил синагогата.6 Докато Исус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;7 затова не сметнах себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее.8 Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и каза на вървящото след Него множество: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова вяра.10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.11 А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.13 И Господ, като я видя, смили се над нея и каза: Недей да плачеш.14 Тогава се приближи и се допря до носилката; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани. (Лк 8:54; Йн 11:43; Д А 9:40; Рим 4:17)15 И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му.16 Тогава страх обзе всички и славеха Бога, като казваха: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своя народ. (Лк 1:65; Лк 24:19; Йн 4:19; Йн 6:14; Йн 9:17)17 И мълвата за Него се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност.18 А учениците на Йоан му известиха за всичко това. (Мт 11:2)19 И Йоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да попитат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме? (Бит 49:10; Дан 9:24; Йн 6:14)20 И като дойдоха при Него, човеците казаха: Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи даде зрение.22 Тогава Той им отговори: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. (Пс 146:8; Ис 29:18; Ис 35:5; Ис 42:7; Ис 61:1; Мт 11:4; Лк 4:18)23 И блажен е онзи, който не се съблазни в Мене. (Ис 8:14; Мт 11:6; 1 Пет 2:8)24 А когато си отидоха изпратените от Йоан, Исус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана? (Мт 11:7)25 Но какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.27 Това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще приготви пътя Ми пред Тебе.“ (Мал 3:1; Мт 11:10; Мк 1:2)28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него. (Мт 11:11)29 (И целият народ и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Йоановото кръщение. (Мт 3:6; Мт 21:31; Лк 3:12)30 А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.) (Д А 20:27)31 А на кого да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат? (Мт 11:16)32 Те приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго и казват: Свирихме ви и не играхте, жалеехме и не плакахте.33 Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има. (Мт 3:4; Мк 1:6; Лк 1:15)34 Дойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чеда. (Мт 11:19)36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата. (Мт 26:6; Мк 14:3; Йн 11:2)37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро. (Мт 26:7; Йн 11:2; Йн 12:3)38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото.39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница. (Лк 15:2)40 А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.41 Някой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.42 И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?43 Симон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.45 Ти целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми. (Пс 23:5)47 Затова ти казвам: Прощават се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.48 И каза: Прощават ти се греховете. (Мт 9:2; Мк 2:5)49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава? (Мт 9:3; Мк 2:7)50 Исус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир. (Мт 9:22; Мк 5:34; Мк 10:52; Лк 8:48; Лк 18:42)