1И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика (Мт 13:1; Мк 4:1)2и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем зли духа, (Мт 27:55; Мт 27:56; Мк 15:40; Мк 16:9)3и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.4И понеже се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, каза им притча: (Мт 13:2; Мт 13:3; Мк 4:1; Мк 4:2)5Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха.6А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.7Друго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.8А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.9А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча. (Мт 13:10; Мк 4:10)10Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират. (Ис 6:9; Ис 6:10; Мт 13:14; Мк 4:12; Йн 12:40)11А ето значението на притчата. Семето е Божието слово. (Мт 13:18; Мк 4:14)12А посятото край пътя са тези, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. (Мт 13:19; Мк 4:15)13Падналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. (Ез 33:31)14Падналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. (Мт 13:22; Мк 4:18; Мк 10:23; Лк 18:23; 1 Тим 6:9)15А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение.
Светилото и светилникът
16И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло; а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат. (Мт 5:15; Мк 4:21; Лк 11:33)17Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве. (Йов 12:22; Мт 10:26; Лк 12:2)18Затова внимавайте как слушате; защото който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има. (Мт 13:12; Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 19:26)
Майката и братята на Исус
19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него. (Мт 12:46; Мк 3:31)20И Го известиха: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.21А Той им отговори: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.
Укротяването на бурята
22А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха. (Мт 8:23; Мк 4:35)23А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност.24И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина.25Исус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват? (Йов 26:12; Пс 89:10)
Излекуването на обладания от бесове
26И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея. (Мт 8:28; Мк 5:1)27И като излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.28Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.29Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; и го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пущинаците.30Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.31И Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. (Отк 20:3)32А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.33И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.34А свинарите, като видяха станалото, избягаха и известиха за това в града и в селата.35И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и с ума си; и се изплашиха.36А тези, които бяха видели това, им разказаха как бе изцелен[1] обладаният от бесове.37И цялото множество от Герасинския край Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в лодката и се завърна. (Мт 8:34; Д А 16:39)38А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати с думите: (Мк 5:18)39Върни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус.
Възкресяването на дъщерята на Яир
40А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха. (Мт 9:18; Мк 5:21)41И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му, (Мт 9:18; Мк 5:22)42защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше.43И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой, (Мт 9:20)44се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението престана.45И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?. (Мк 5:30)46Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене. (Мк 5:30; Лк 6:19)47И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя.48А Той каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.49Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. (Мк 5:35)50А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави.51И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.52И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи. (Йн 11:11; Йн 11:13)53А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.54Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! (Лк 7:14; Йн 11:43)55И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде. (Мт 8:4; Мт 9:30; Мк 5:43)56И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.