Йоан 13

Библия, ревизирано издание

1 А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. (Мт 26:2; Мт 26:17; Мк 14:1; Мк 14:12; Лк 22:7; Йн 12:23; Йн 17:1; Йн 17:11)2 И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, (Лк 22:3; Йн 13:27)3 Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (Мт 11:27; Мт 28:18; Йн 3:35; Йн 8:42; Йн 16:28; Йн 17:2; Д А 2:36; 1 Кор 15:27; Евр 2:8)4 стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса. (Лк 17:8; Лк 22:27; Фил 2:7; Фил 2:8)5 После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан.6 И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката? (Мт 3:14)7 Исус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш. (Йн 13:12)8 Петър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене. (Йн 3:5; 1 Кор 6:11; Еф 5:26; Тит 3:5; Евр 10:22)9 Симон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми.10 Исус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички. (Йн 15:3)11 Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти. (Йн 6:64)12 А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?13 Вие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв. (Мт 23:8; Мт 23:10; Лк 6:46; 1 Кор 8:6; 1 Кор 12:3; Фил 2:11)14 И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката. (Лк 22:27; Рим 12:10; Гал 6:1; Гал 6:2; 1 Пет 5:5)15 Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас. (Мт 11:29; Фил 2:5; 1 Пет 2:21; 1 Йн 2:6)16 Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. (Мт 10:24; Лк 6:40; Йн 15:20)17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. (Як 1:25)18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.“ (Пс 41:9; Пс 41:10; Мт 26:23; Йн 13:21; Д А 1:16)19 Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих. (Йн 14:29; Йн 16:4)20 Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. (Мт 10:40; Мт 25:40; Лк 10:16)21 Като каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде. (Мт 26:20; Мт 26:21; Мк 14:17; Мк 14:18; Лк 22:21; Йн 12:27; Д А 1:17; 1 Йн 2:19)22 Учениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори.23 А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус. (Йн 19:26; Йн 20:2; Йн 21:7; Йн 21:20; Йн 21:24)24 Затова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори.25 А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той?26 Исус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски.27 И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. (Лк 22:3; Йн 6:70)28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това;29 защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата[1], че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите. (Йн 12:6)30 И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ.31 А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него; (Йн 12:23; Йн 14:13; 1 Пет 4:11)32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави. (Йн 12:23; Йн 17:1; Йн 17:4)33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както казах на юдеите, така и на вас казвам сега – където отивам Аз, вие не можете да дойдете. (Йн 7:34; Йн 8:21)34 Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. (Лев 19:18; Йн 15:12; Йн 15:17; Еф 5:2; 1 Сол 4:9; Як 2:8; 1 Пет 1:22; 1 Йн 2:7; 1 Йн 2:8; 1 Йн 3:11; 1 Йн 3:23; 1 Йн 4:21)35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. (1 Йн 2:5; 1 Йн 4:20)36 Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш. (Мт 26:31; Мк 14:27; Лк 22:31; Йн 21:18; 2 Пет 1:14)37 Петър Му каза: Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота[2] си ще дам за Теб.38 Исус отговори: Живота[3] си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене. (Мт 26:33; Мк 14:29; Лк 22:33; Лк 22:34)