1Когато Исус свърши тези думи, каза на учениците Си: (Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 11:45)2Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. (Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 13:1)3Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, (Пс 2:2; Йн 11:47; Д А 4:25)4и се наговаряха как да уловят Исус с измама и да Го убият;5но си казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.
Помазването на Исус Христос във Витания
6А когато Исус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, (Мт 21:17; Мк 14:3; Йн 11:1; Йн 11:2; Йн 12:1)7до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, докато Той седеше на трапезата. (Йн 12:3)8А учениците, като видяха това, възнегодуваха, като казваха: Защо се прахоса това? (Йн 12:4)9Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.10Като забеляза това, Исус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело за Мене.11Защото сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не винаги съм между вас. (Вт 15:11; Мт 18:20; Мт 28:20; Йн 12:8; Йн 13:33; Йн 14:19; Йн 16:5; Йн 16:28; Йн 17:11)12Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, направи го, за да Ме приготви за погребение.13Истина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи.
Предателството на Юда
14Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: (Мт 10:4; Мк 14:10; Лк 22:3; Йн 13:2; Йн 13:30)15Какво ще ми дадете, за да ви Го предам? И те му определиха награда от тридесет сребърника. (Зах 11:12; Зах 11:13; Мт 27:3)16И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.
Тайната вечеря
17А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш Пасхата? (Изх 12:5; Изх 12:6; Изх 12:18; Мк 14:12; Лк 22:7; Лк 22:8)18Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си.19И учениците направиха, както им заръча Исус, и приготвиха Пасхата.20И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. (Мк 14:17; Лк 22:14; Йн 13:21)21И докато ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.22А те, много наскърбени, започнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?23Той отговори: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. (Пс 41:9; Лк 22:21; Йн 13:18)24Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. (Ис 53:3; Дан 9:26; Мк 9:12; Лк 24:25; Лк 24:26; Лк 24:46; Йн 17:12; Д А 17:2; Д А 17:3; Д А 26:22; Д А 26:23; 1 Кор 15:3)25А Юда, който Го предаде, попита: Да не съм аз, Учителю? Исус му отвърна: Ти каза.26И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте – това е Моето тяло. (Мк 14:22; Лк 22:19; 1 Кор 10:16; 1 Кор 11:23)27Взе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички! (Мк 14:23)28Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за прощаване на греховете. (Изх 24:8; Лев 17:11; Ер 31:31; Мт 20:28; Рим 5:15; Евр 9:22)29Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. (Мк 14:25; Лк 22:18; Д А 10:41)30И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Мк 14:26)
Исус предсказва отричането на Петър
31Тогава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат.“ (Зах 13:7; Мт 11:6; Мк 14:27; Лк 22:31; Йн 13:36; Йн 16:32)32А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. (Мт 28:7; Мт 28:10; Мт 28:16; Мк 14:28; Мк 16:7)33А Петър Му отговори: Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня.34Исус Му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. (Мк 14:30; Лк 22:34; Йн 13:38)35Петър Му каза: Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички други ученици.
В Гетсиманската градина
36Тогава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Поседете тук, докато отида там да се помоля. (Мк 14:32; Лк 22:39; Йн 18:1)37И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. (Мт 4:21; Йн 12:27)38Тогава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен. (Йн 12:27)39И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. (Мт 20:22; Мк 14:35; Мк 14:36; Лк 22:41; Йн 5:30; Йн 6:38; Йн 12:27; Фил 2:8; Евр 5:7; Евр 5:8)40Дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене?41Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Мк 13:33; Мк 14:38; Лк 22:40; Лк 22:46; Еф 6:18)42Пак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.43И като дойде, пак ги намери заспали; защото очите им бяха натежали.44И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.45Тогава дойде при учениците и им каза: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.46Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава.
Залавянето на Исус
47И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини. (Мк 14:43; Лк 22:47; Йн 18:1; Йн 18:3; Д А 1:16)48А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна, Той е; хванете Го.49И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна. (2 Цар 20:9)50А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха. (Пс 41:9; Пс 55:13)51И, ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му. (Йн 18:10)52Тогава Исус му каза: Върни ножа си на мястото му, защото всички, които посягат към ножа, от нож ще загинат. (Бит 9:6; Отк 13:10)53Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? (4 Цар 6:17; Дан 7:10)54Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така? (Пс 21:4; Ис 53:7; Дан 9:26; Мт 26:24; Лк 24:25; Лк 24:44; Лк 24:46)55В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и тояги да Ме хванете? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.56Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. (П Ер 4:20; Мт 26:54; Йн 18:15)
Исус Христос на съд пред Синедриона
57А тези, които бяха хванали Исус, Го заведоха у първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. (Мк 14:53; Лк 22:54; Лк 22:63; Йн 18:12; Йн 18:13; Йн 18:19; Йн 18:24)58А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края.59А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт;60обаче не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама и казаха: (Вт 19:15; Пс 27:12; Пс 35:11; Мк 14:55; Д А 6:13)61Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. (Мт 27:40; Мк 14:58; Йн 2:19)62Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе? (Мк 14:60)63Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син? (Лев 5:1; 1 Цар 14:24; 1 Цар 14:26; Ис 53:7; Мт 27:12; Мт 27:14; Д А 8:33)64Исус му отговори: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния[1] и идващ на небесните облаци. (Пс 110:1; Ис 53:2; Дан 7:13; Дан 9:26; Мт 16:27; Мт 24:30; Мт 25:31; Лк 21:27; Йн 1:51; Д А 7:55; 1 Сол 4:16; Отк 1:7)65Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? (4 Цар 18:37; 4 Цар 19:1)66А в отговор казаха: Заслужава смъртно наказание. (Лев 24:16; Мт 27:30; Йн 19:7)67Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха: (Ис 50:6; Ис 53:3; Мт 27:30; Лк 22:63; Йн 19:3)68Познай, Христе, кой Те удари? (Мк 14:65)
Отричането на Петър
69А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина. (Мк 14:66; Мк 14:67; Лк 22:55; Лк 22:56; Йн 18:15; Йн 18:16; Йн 18:17; Йн 18:25)70А той се отрече пред всички, като каза: Не разбирам какво говориш.71И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исус Назарянина.72И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.73След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. (Лк 22:59)74Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И на часа петелът пропя. (Мк 14:71)75И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко. (Мк 14:30; Лк 22:61; Лк 22:62; Йн 13:38)