1А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. (Мт 26:6; Мк 14:3; Йн 11:1; Йн 11:2; Йн 11:43)2Там му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата. (Мт 26:6; Мк 14:3; Лк 11:2)3Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото. (Лк 10:38; Лк 10:39; Йн 11:2)4Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:5Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?6А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата[1], вземаше от това, което пускаха в нея. (Йн 13:29)7Тогава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.8Сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас. (Вт 15:11; Мт 26:11; Мк 14:7)9А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. (Йн 11:43; Йн 11:44)10А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар, (Лк 16:31)11защото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус. (Йн 11:45; Йн 12:18)
Тържественото влизане в Йерусалим
12На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим, (Мт 21:1; Мт 21:8; Мк 11:1; Мк 11:8; Лк 19:28; Лк 19:35; Лк 19:36)13взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израилевият Цар! (Пс 118:25; Пс 118:26; Мт 21:8; Лк 19:36)14А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано: (Мт 21:7)15„Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал осле.“ (Ис 62:11; Зах 9:9; Мт 21:5)16Учениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него. (Лк 18:34; Йн 7:39; Йн 14:26)17А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо.18По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение. (Йн 12:11)19Затова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него. (Йн 11:47; Йн 11:48)
Елините искат да видят Исус Христос
20А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци. (3 Цар 8:41; 3 Цар 8:42; Д А 8:27; Д А 17:4)21Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус. (Йн 1:44)22Филип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус.23А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син. (Йн 13:32; Йн 17:1)24Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод. (1 Кор 15:36)25Който обича живота[2] си, ще го изгуби; а който мрази живота[3] си на този свят, ще го запази за вечен живот. (Мт 10:39; Мт 16:25; Мк 8:35; Лк 9:24; Лк 14:27; Лк 17:33)26Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. (Йн 14:3; Йн 17:24; 1 Сол 4:17)
Исус Христос говори за Своята смърт
27Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час.28Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя. (Мт 3:17)29Тогава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори.30Исус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас. (Йн 11:42)31Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. (Мт 12:29; Лк 10:18; Йн 14:30; Йн 16:11; Д А 26:18; 2 Кор 4:4; Еф 2:2; Еф 6:12)32И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. (Йн 3:14; Йн 8:28)33А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре. (Йн 18:32)34Тогава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син? (2 Цар 7:13; Пс 89:36; Пс 89:37; Пс 110:4; Ис 9:7; Ис 53:8; Ез 37:25; Дан 2:44; Дан 7:14; Дан 7:27; Мих 4:7; Лк 1:33)35Тогава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. (Ер 13:16; Йн 1:9; Йн 8:12; Йн 9:5; Йн 11:10; Йн 12:46; 1 Йн 2:11)36Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях. (Лк 16:8; Йн 8:59; Йн 11:54; Еф 5:8; 1 Сол 5:5; 1 Йн 2:9)37Но независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;38за да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза: „Господи, кой е повярвал в известеното от нас? И мишцата Господня на кого се е открила?“ (Ис 53:1; Рим 10:16)39Те затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал:40„Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“ (Ис 6:9; Ис 6:10; Мт 13:14; Мк 4:12; Лк 8:10; Д А 28:20; Рим 11:8)41Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него. (Ис 6:1)42Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; (Йн 7:13; Йн 9:22)43защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога. (Йн 5:44)44А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил. (Мк 9:37; 1 Пет 1:21)45И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил. (Йн 14:9)46Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен, (Йн 3:19; Йн 8:12; Йн 9:5; Йн 9:39; Йн 12:35; Йн 12:36)47и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. (Йн 3:17; Йн 5:45; Йн 8:15; Йн 8:26)48Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. (Вт 18:19; Мк 16:16; Лк 10:16)49Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря. (Вт 18:18; Йн 8:38; Йн 14:10)50И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.