Пирът на цар Асуир и отстраняването на царица Астин
1А в дните на Асуир (онзи Асуир, който царуваше от Индия чак до Етиопия над сто двадесет и седем области), (Езд 4:6; Ест 8:9; Дан 6:1; Дан 9:1)2в онези дни, когато цар Асуир беше седнал на престола на царството си в столицата Суса, (3 Цар 1:46; Неем 1:1)3в третата година от царуването си той направи угощение на всичките си първенци и на служителите си (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски мъже, големците и първенците на областите), (Бит 40:20; Ест 2:18; Мк 6:21)4когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.5И когато се изминаха тези дни, царят направи седемдневно угощение на целия народ, който се намираше в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,6който беше украсил със завеси от бял, зелен и син плат, прострени на висонени и морави върви, окачени със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор. (Ест 7:8; Ез 23:41; Ам 6:4)7И им наливаха в златни чаши (като чашите бяха различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.8А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домоуправители, да постъпват според волята на всеки.9Царица Астин също направи на жените угощение в царската къща на цар Асуир.10А на седмия ден, когато сърцето на царя се беше развеселило от виното, той заповяда на Меуман, на Визат, на Арвона, на Вигт, на Авагт, на Зетар и на Харкас, седемте евнуси, които слугуваха пред цар Асуир, (2 Цар 13:28; Ест 7:9)11да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта и на народа и първенците; защото тя беше красива наглед.12Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез евнусите; затова царят се разяри твърде много и гневът му пламна в него.13Тогава царят каза на мъдреците, които познаваха времената (защото царят имаше обичай така да се отнася с всички, които знаеха закон и съд; (1 Лет 12:32; Ер 10:7; Дан 2:12; Мт 2:1)14а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя[1] и заемаха първо място в царството): (4 Цар 25:19; Езд 7:14)15Какво можем според закона да направим на царица Астин за това, че не изпълни заповедта на цар Асуир чрез евнусите?16И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всички първенци и всички племена, които са по всички области на цар Асуир.17Защото тази постъпка на царицата ще се разчуе между всички жени, така че, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им. (Еф 5:33)18И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всички царски първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв.19Ако е угодно на царя, нека бъде издадена от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да не се отменя, според която Астин да не идва вече пред цар Асуир; и царят нека даде царското и достойнство на друга, по-добра от нея.20И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство (защото е голямо), всички жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък. (Еф 5:33; Кол 3:18; 1 Пет 3:1)21Тези думи се харесаха на царя и първенците; и царят направи според каквото каза Мемукан.22Той прати писма по всички царски области, във всяка област според азбуката и и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си и в него да говори на езика на народа си. (Ест 8:9; Еф 5:22; 1 Тим 2:12)