1След тези събития, като се укроти яростта на цар Асуир, той си спомни за Астин и за онова, което беше направила, и какво беше решено против нея. (Ест 1:19; Ест 1:20)2Тогава слугите, които слугуваха на царя, казаха: Нека бъдат потърсени за царя красиви млади девици;3и нека царят назначи чиновници по всички области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в женската къща, всички красиви млади девици под надзора на царския евнух Игай, пазач на жените; и нека им бъдат дадени нещата, които са им необходими за приглаждане.4А девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това беше угодно на царя; и той направи така.5В столицата Суса имаше един юдеин на име Мардохей, син на Яир, син на Семей, син на Киса, вениаминец,6който беше откаран от Йерусалим с пленниците, които бяха отведени с Юдейския цар Ехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал. (4 Цар 24:14; 4 Цар 24:15; 2 Лет 36:10; 2 Лет 36:20)7Той отглеждаше Адаса (която е Естир), дъщерята на чичо си, защото тя нямаше нито баща, нито майка. Момичето беше прилично и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря. (Ест 2:15)8И така, когато се разчу заповедта и указът на царя и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса под надзора на Игай, доведоха и Естир в царската къща, под надзора на Игай, пазача на жените. (Ест 2:3)9И момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да и даде от царската къща нещата, необходими за приглаждането и, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да и бъдат дадени; и премести нея и момичетата и в най-доброто помещение на женската къща. (Ест 2:3; Ест 2:12)10Естир не беше говорила за народа си, нито за рода си; защото Мардохей и беше заръчал да не казва. (Ест 2:20)11Мардохей ходеше всеки ден пред двора на женската къща, за да научава как е Естир и какво ще стане с нея.12А когато дойдеше ред на всяка девица да влезе при цар Асуир, след като беше стояла дванадесет месеца в женската къща според нареденото за жените (защото така се използваше времето на приглаждането им – шест месеца се мажеха със смирнено масло и шест месеца с аромати и други неща за приглаждане на жените),13тогава, така приготвена, девицата влизаше при царя, всичко, каквото поискаше, и беше давано да го занесе със себе си от женската къща в къщата на царя.14Вечер влизаше, а сутрин се връщаше във втората женска къща под надзора на Саасгаз, царския евнух, който пазеше наложниците; тя не влизаше вече при царя, освен ако царят я поискаше и бъдеше повикана по име.15А когато дойде редът да влезе при царя Естир, дъщеря на Авихаил, чичо на Мардохей, която той беше взел за своя дъщеря, тя не поиска друго, освен каквото определи царският евнух Игай, пазачът на жените. И Естир придобиваше благоволението на всички, които я гледаха. (Ест 2:7)16И така, Естир беше заведена при цар Асуир в царския му дом в десетия месец, който е месец Тевет, в седмата година от царуването му.17И царят възлюби Естир повече от всичките жени; тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той сложи царската корона на главата и и я направи царица вместо Астин.18Тогава царят направи голямо угощение на всичките си първенци и на служителите си, угощение в чест на Естир; и определи деня за празник на областите и даде подаръци, както подобаваше на царя. (Ест 1:3)
Мардохей спасява живота на царя
19Когато девиците се събраха втори път, тогава Мардохей седеше в царската порта. (Ест 2:21; Ест 3:2)20Естир не беше говорила за рода си, нито за народа си, както и беше заръчал Мардохей, защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохей, както когато беше в неговия дом[1]. (Ест 2:10)21В тези дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските евнуси, Вихтан и Терес, от онези, които пазеха входа, се разгневиха и поискаха да сложат ръка върху цар Асуир.22А това стана известно на Мардохей и той го съобщи на царица Естир; а Естир съобщи на царя от името на Мардохей. (Ест 6:2)23И като изследваха работата и намериха, че беше така, и двамата бяха обесени на дърво; и събитието бе записано в книгата на летописите пред царя. (Ест 6:1)