Евреи 10

Библия, ревизирано издание

Превъзходството на Христовата жертва

1 Защото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват. (Кол 2:17; Евр 8:5; Евр 9:9; Евр 9:11; Евр 9:23; Евр 10:14) 

2 В противен случай те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове. (Лев 16:34) 

3 Но с тези жертви всяка година става напомняне за греховете. (Лев 16:21; Евр 9:7) 

4 Защото не е възможно кръв от телета и козли да отмахне грехове. (Мих 6:6; Мих 6:7; Евр 9:12; Евр 9:13; Евр 10:11) 

5 Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си поискал, но си Ми приготвил тяло; (Пс 40:6; Пс 50:8; Ис 1:11; Ер 6:20; Ам 5:21; Ам 5:22) 

6 всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни. (1 Цар 15:22) 

7 Тогава казах: Ето, дойдох (в свитъка на книгата е писано за Мене) да изпълня Твоята воля, о, Боже.“ (Пс 40:7; Йн 5:4; Йн 5:6) 

8 Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ (които впрочем се принасят според закона), 

9 после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ Това означава: Той отмахва първото, за да постанови второто. 

10 С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги. (Йн 17:19; Евр 9:12; Евр 9:28; Евр 13:12) 

11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; (Чис 28:3; Евр 7:27; Евр 9:9; Евр 10:4) 

12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога (Кол 3:1; Евр 1:3) 

13 и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие. (Пс 2:8; Пс 110:1; Д А 2:35; 1 Кор 15:25; Евр 1:13) 

14 Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават. (Евр 10:1) 

15 А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал: 

16 „Ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“, прибавя: (Ер 31:33; Ер 31:34; Рим 11:27; Евр 8:8; Евр 8:10; Евр 8:12) 

17 „И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече.“ (Ер 31:33; Ер 31:34) 

18 А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях. 

Новият път на вярата

19 И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището (Йн 10:9; Йн 14:6; Рим 5:2; Еф 2:18; Еф 3:12; Евр 9:8; Евр 9:12) 

20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си, (Мт 27:51; Йн 10:9; Йн 14:6; Евр 9:3; Евр 9:8) 

21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом, (1 Тим 3:15; Евр 4:14) 

22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода; (Лев 16:4; Ез 36:25; 2 Кор 7:1; Еф 3:12; Евр 4:16; Евр 9:14; Як 1:6) 

23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това; (1 Кор 1:9; 1 Кор 10:13; 1 Сол 5:24; 2 Сол 3:3; Евр 4:14; Евр 11:11) 

24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела, 

25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. (Д А 2:42; Рим 13:11; Фил 4:5; 2 Пет 3:8; 2 Пет 3:9; 2 Пет 3:11; 2 Пет 3:14; Юда 1:19) 

Опасност от отстъпничество

26 Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, (Чис 15:30; Евр 6:4; 2 Пет 2:20; 2 Пет 2:21) 

27 а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците. (Ез 36:5; Соф 1:18; Соф 3:8; 2 Сол 1:8; Евр 12:29) 

28 Ако някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели, (Вт 17:2; Вт 19:15; Мт 18:16; Йн 8:17; 2 Кор 13:1; Евр 2:2) 

29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? (Мт 12:31; Мт 12:32; 1 Кор 11:29; Еф 4:30; Евр 2:3; Евр 12:25; Евр 13:20) 

30 Защото познаваме Този, Който е казал: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя“, и пак: „Господ ще съди народа Си.“ (Вт 32:35; Вт 32:36; Пс 50:4; Пс 135:14) 

31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог. (Лк 12:5) 

Наставления за постоянство и търпение

32 Припомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания, (Гал 3:4; Фил 1:29; Фил 1:30; Евр 6:4; 2 Йн 1:8) 

33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тези, които страдаха така. (1 Кор 4:9; Фил 1:7; Фил 4:15; 1 Сол 2:14) 

34 Защото вие не само страдахте с онези, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот. (Мт 5:12; Мт 6:20; Мт 19:21; Лк 12:33; Д А 5:41; Д А 21:11; Фил 1:7; 1 Тим 6:19; 2 Тим 1:16; Як 1:2) 

35 И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда. (Вт 32:36; Пс 50:4; Пс 135:14; Мт 5:12) 

36 Защото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното. (Лк 21:19; Гал 6:9; Кол 3:24; Евр 9:15; Евр 12:1; 1 Пет 1:9) 

37 „Защото още много малко време, и ще дойде Този, Който има да дойде, и няма да се забави. (Ав 2:3; Ав 2:4; Лк 18:8; 2 Пет 3:9) 

38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“ (Ав 2:3; Ав 2:4; Рим 1:17; Гал 3:11) 

39 Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява. (Д А 16:30; Д А 16:31; 1 Сол 5:9; 2 Сол 2:14; 2 Пет 2:20; 2 Пет 2:21) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.