Евреи 11

Библия, ревизирано издание

1 А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат. (Рим 8:24; Рим 8:25; 2 Кор 4:18; 2 Кор 5:7)2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше. (Евр 11:39)3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща. (Бит 1:1; Пс 33:6; Йн 1:3; Евр 1:2; 2 Пет 3:5)4 С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори. (Бит 4:4; Бит 4:10; Мт 23:35; Евр 12:24; 1 Йн 3:12)5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога. (Бит 5:22; Бит 5:24)6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.7 С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра. (Бит 6:13; Бит 6:22; Ез 14:14; Рим 3:22; Рим 4:13; Фил 3:9; 1 Пет 3:20)8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан, да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива. (Бит 12:1; Бит 12:4; Д А 7:2)9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри, както и Исаак, и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. (Бит 12:8; Бит 13:3; Бит 13:18; Бит 18:1; Бит 18:9; Евр 6:17)10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог. (Евр 3:4; Евр 12:22; Евр 13:14; Отк 21:2; Отк 21:10)11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже сметна за верен Този, Който бе дал обещание. (Бит 17:19; Бит 18:11; Бит 18:14; Бит 21:2; Лк 1:36; Рим 4:21; Евр 10:23)12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи. (Бит 15:5; Бит 22:17; Рим 4:18; Рим 4:19)13 Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята. (Бит 23:4; Бит 47:9; 1 Лет 29:15; Пс 39:12; Пс 119:19; Йн 8:56; Евр 11:27; Евр 11:39; 1 Пет 1:17; 1 Пет 2:11)14 А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество; (Евр 13:14)15 и ако наистина, говорейки така, те са пазели в себе си спомена за онова отечество, от което бяха излезли, щяха да намерят случай да се върнат.16 Но на дело желаят едно по-добро отечество, т. е. небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град. (Изх 3:6; Изх 3:15; Мт 22:32; Д А 7:32; Фил 3:20; Евр 13:14)17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син, (Бит 22:1; Бит 22:9; Як 2:21)18 онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“, (Бит 21:12; Рим 9:7)19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето и по един начин на възкресение го получи обратно. (Рим 4:17; Рим 4:19; Рим 4:21)20 С вяра Исаак благослови Яков и Исав – даже за бъдещите неща. (Бит 27:27; Бит 27:39)21 С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си. (Бит 47:31; Бит 48:5; Бит 48:14; Бит 48:16; Бит 48:20)22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си. (Бит 50:24; Бит 50:25; Изх 13:19)23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете; и не се бояха от царската заповед. (Изх 1:16; Изх 1:22; Изх 2:2; Д А 7:20)24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря (Изх 2:10; Изх 2:11)25 и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха, (Пс 84:10)26 като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда. (Евр 10:35; Евр 13:13)27 С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия. (Изх 10:28; Изх 10:29; Изх 12:37; Изх 13:17; Изх 13:18; Евр 11:13)28 С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните. (Изх 12:3; Изх 12:7; Изх 12:21)29 С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което, като се опитаха и египтяните, се издавиха. (Изх 14:21; Изх 14:22; Изх 14:29)30 Чрез вяра йерихонските стени паднаха след седемдневно обикаляне около тях. (И Н 6:19; И Н 6:20)31 С вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир. (И Н 2:1; И Н 6:23; И Н 6:24; Як 2:25)32 И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне времето да приказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още за Самуил и пророците, (Съд 4:6; Съд 6:11; Съд 11:1; Съд 12:7; Съд 13:24; 1 Цар 1:20; 1 Цар 7:10; 1 Цар 12:20; 1 Цар 16:1; 1 Цар 16:13; 1 Цар 17:45)33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, (Съд 14:5; Съд 14:6; 1 Цар 17:34; 1 Цар 17:35; 2 Цар 7:11; Дан 6:22)34 угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски. (1 Цар 14:6; 1 Цар 20:1; 3 Цар 19:3; 4 Цар 6:16; 4 Цар 20:7; Йов 42:10; Дан 3:25; Евр 5:9; Евр 12:23; Отк 6:11)35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. (3 Цар 17:22; 3 Цар 17:23; 4 Цар 4:36)36 Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници; (Бит 39:20; Съд 16:25; Ер 20:2)37 с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания; (2 Цар 21:13; 2 Лет 24:21; Ер 26:23)38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. (1 Цар 22:1; 2 Цар 17:3)39 Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, (Лк 10:24)40 да не би да постигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.