1След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха до управителя жалба против Павел. (Д А 21:27; Д А 23:2; Д А 25:2)2И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ,3то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и навсякъде посрещаме това.4Но за да не те отегчаваме повече, моля те за снизхождение и да ни изслушаш накратко;5понеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всички юдеи по света, още и водач на назарейската ерес; (Лк 23:2; Д А 6:13; Д А 16:20; Д А 17:6; Д А 21:28; Д А 28:22; 1 Пет 2:12; 1 Пет 2:15)6който се опита и храма да оскверни; но ние го хванахме и поискахме да го съдим по нашия закон; (Йн 18:31; Д А 21:28)7но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни и заповяда на обвинителите му да дойдат при теб. (Д А 21:33)8А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме. (Д А 23:30)9И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.
Павел се защитава пред управителя Феликс
10А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,11защото можеш да научиш, че преди не повече от дванадесет дни отидох на поклонение в Йерусалим. (Д А 21:26; Д А 24:17)12И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с никого или да размирявам народа. (Д А 25:8; Д А 28:17)13И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.14Но това изповядвам пред тебе, че според учението[1], което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е по закона и е писано в пророците, (Д А 9:2; Д А 26:22; Д А 28:23; 2 Тим 1:3)15и се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат. (Дан 12:2; Йн 5:28; Йн 5:29; Д А 23:6; Д А 26:6; Д А 26:7; Д А 28:20)16Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците. (Д А 23:1)17А след като изминаха много години, дойдох да донеса на народа си милостини и приноси. (Д А 11:29; Д А 11:30; Д А 20:16; Рим 15:25; 2 Кор 8:4; Гал 2:10)18А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие; (Д А 21:26; Д А 21:27)19но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен. (Д А 23:30; Д А 25:16)20Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред Синедриона,21освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес. (Д А 23:6; Д А 28:20)22А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви. (Д А 24:7)23И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва. (Д А 27:3; Д А 28:16)
Павел пред Феликс и Друзила
24След няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, която беше юдейка, и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христос Исус.25И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идващия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.26Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова и по-честичко го викаше и приказваше с него. (Изх 23:8)27Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови. (Изх 23:2; Д А 12:3; Д А 25:9; Д А 25:14)