1И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. (Д А 24:16; 1 Кор 4:4; 2 Кор 1:12; 2 Кор 4:2; 2 Тим 1:3; Евр 13:18)2А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. (3 Цар 22:24; Ер 20:2; Йн 18:22)3Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят! (Лев 19:35; Вт 17:10; Вт 25:1; Вт 25:2; Мт 23:27; Йн 7:51)4А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?5И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на рода си.“ (Изх 22:28; Екл 10:20; 2 Пет 2:10; Юда 1:8)6А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите. (Д А 24:15; Д А 24:21; Д А 26:5; Д А 26:6; Д А 28:20; Фил 3:5)7И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.8Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете. (Мт 22:23; Мк 12:18; Лк 20:27)9И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел? (Д А 5:39; Д А 22:7; Д А 22:17; Д А 22:18; Д А 25:25; Д А 26:31)10И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.11А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим. (Д А 18:9; Д А 19:21; Д А 27:23; Д А 27:24)
Заговорът срещу Павел
12И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, обвързаха се с клетва и казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел. (Д А 23:21; Д А 23:30; Д А 25:3)13Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.14Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Обвързахме се с клетва – да не вкусим нищо, докато не убием Павел.15А сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да разучите по-точно неговото дело; а ние, преди той да наближи, сме готови да го убием.16Но Павловият сестреник, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.17Тогава Павел повика един от стотниците и му каза: Заведи това момче при хилядника, защото има да му съобщи нещо.18И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Задържаният Павел ме повика и ме помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.19А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?20А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, като че ли искат да го разпитат повече по делото му. (Д А 23:12)21Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се обвързали с клетва, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им обещаеш.22И така, хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това.
Отвеждането на Павел в Цезарея
23Тогава повика двама от стотниците и им каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Цезарея в третия час на нощта.24Пригответе и добиче, на което да качат Павел и да го отведат в безопасност до управителя Феликс.25Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:26От Клавдий Лисий до негово превъзходителство управителя Феликс: Поздрав!27Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин. (Д А 21:32; Д А 21:33; Д А 24:7)28И като поисках да разбера причината, поради която го обвиняваха, заведох го долу в техния Синедрион; (Д А 22:30)29и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови. (Д А 18:15; Д А 25:19; Д А 26:31)30И понеже ми обадиха, че щяло да има заговор против този човек, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. Остани със здраве. (Д А 24:8; Д А 24:20; Д А 25:5)31И така, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.32И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.33А конниците, като влязоха в Цезарея и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.34А като го прочете, управителят го попита от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, каза: (Д А 21:39)35Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод. (Мт 27:27; Д А 24:1; Д А 24:10; Д А 25:16)