1А Фест, като зае областта си, след три дни отиде от Цезарея в Йерусалим.2Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павел (Д А 24:1; Д А 25:15)3и като му се молеха, искаха да го склонят против него – да изпрати да го доведат в Йерусалим; като крояха да поставят засада и да го убият на пътя. (Д А 23:12; Д А 23:15)4Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Цезарея и че сам той скоро ще тръгне за там;5затова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мен; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят. (Д А 18:14; Д А 25:18)6И като остана между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Цезарея; и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.7И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Йерусалим, го наобиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат; (Мк 15:3; Лк 23:2; Лк 23:10; Д А 24:5; Д А 24:13)8но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Цезаря съм извършил някакво престъпление. (Д А 6:13; Д А 24:12; Д А 28:17)9Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, отвърна на Павел: Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да се съдиш за това пред мен? (Д А 24:27; Д А 25:20)10А Павел каза: Аз стоя пред цезаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм причинил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.11Защото ако съм вредител и съм направил нещо, достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Цезаря. (Д А 18:14; Д А 23:29; Д А 25:25; Д А 26:31; Д А 26:32; Д А 28:18; Д А 28:19)12Тогава Фест, след като поразисква въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Цезаря; при Цезаря ще отидеш.
Павел пред Агрипа и Верникия
13А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Цезарея да поздравят Фест.14И като се бавиха там доста време, Фест представи делото на Павел пред царя, като каза: Има един човек, оставен от Феликс в окови. (Д А 24:27)15За него, когато бях в Йерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини подадоха жалба пред мен и искаха да го осъдя. (Д А 24:1; Д А 25:2; Д А 25:3)16Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителя си и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението. (Д А 25:4; Д А 25:5)17И така, когато дойдоха тук заедно с мене, на следващия ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека. (Д А 25:6)18Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, за които аз предполагах,19а имаха възражения против него относно техните си вярвания и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив. (Д А 18:15; Д А 23:29)20И понеже аз бях в недоумение как да разследвам такива неща, попитах дали би отишъл в Йерусалим, там да се съди за това.21Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, за да се опази за него, заповядах да го пазят, докато го изпратя при Цезаря.22Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш. (Д А 9:15)23На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда и доведоха Павел.24Тогава Фест каза: Царю Агрипа и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба и в Йерусалим, и тук, като крещяха, че той не трябва вече да живее. (Д А 22:22; Д А 24:5; Д А 25:2; Д А 25:3; Д А 25:7)25Но аз намерих, че не е направил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя. (Д А 23:9; Д А 23:29; Д А 25:11; Д А 25:12; Д А 26:31)26А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, така че, като бъде разследван, да имам какво да пиша.27Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.