1Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. (Д А 7:2)2(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)3Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес; (Вт 33:3; 4 Цар 4:38; Лк 10:39; Д А 5:34; Д А 21:20; Д А 21:39; Д А 26:5; Рим 10:2; 2 Кор 11:32; Гал 1:14; Фил 3:5)4и гонех до смърт последователите на това учение[1], като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени; (Д А 8:3; Д А 9:1; Д А 26:9; Фил 3:6; 1 Тим 1:13)5както свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат. (Лк 22:66; Д А 4:5; Д А 9:2; Д А 26:10; Д А 26:12)6И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен. (Д А 9:3; Д А 26:12; Д А 26:13)7И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?8А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.9А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. (Дан 10:7; Д А 9:7)10И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.11И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.12И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи, (Д А 9:17; Д А 10:22; 1 Тим 3:7)13дойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.14А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста; (Д А 3:13; Д А 3:14; Д А 5:30; Д А 7:52; Д А 9:15; Д А 18:9; Д А 26:16; 1 Кор 11:23; Гал 1:12; 1 Йн 2:1)15защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул. (Д А 4:20; Д А 23:11; Д А 26:16)16И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име. (Д А 2:38; Д А 9:14; Рим 10:13; Евр 10:22)17И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом (Д А 9:26; 2 Кор 12:2)18и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен. (Мт 10:14; Д А 9:15; Д А 22:14; 1 Кор 9:1; 1 Кор 15:8)19А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб; (Мт 10:17; Д А 8:3; Д А 22:4)20и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха. (Лк 11:48; Д А 7:58; Д А 8:1; Рим 1:32)21Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците. (Д А 9:15; Д А 13:2; Д А 13:46; Д А 13:47; Д А 18:6; Д А 26:17; Рим 1:5; Рим 11:13; Рим 15:16; Гал 1:15; Гал 1:16; Гал 2:7; Гал 2:8; Еф 3:7; Еф 3:8; 1 Тим 2:7; 2 Тим 1:11)
Разговор с римския военачалник
22До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее! (Д А 21:36; Д А 25:24)23И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,24хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.25И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден? (Д А 16:37)26Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин[2]!27Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.28Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.29Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
Павел пред Синедриона
30На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.