1Как почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всички улици. (П Ер 2:19)2Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, как се смятат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка! (Ис 30:14; Ер 19:11; 2 Кор 4:7)3Даже чакалите подават гърди и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като щраусите в пустинята; (Йов 39:14; Йов 39:16)4защото езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им отчупи. (Пс 22:15; П Ер 2:11; П Ер 2:12)5Онези, които ядеха отбрани ястия, лежат небрежни по улиците; възпитаните в мораво прегръщат бунището. (Йов 24:8)6Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше съсипан в един миг, без да са го докосвали човешки ръце. (Бит 19:25)7Благородните и бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им – по-червена от рубини, блестяха като сапфир;8а сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво. (Пс 102:5; П Ер 5:10; Йоил 2:6; Наум 2:10)9По-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад; защото тези чезнат, прободени от липса на полските произведения.10Ръцете на милозливите жени свариха децата им; те им станаха храна при разорението на дъщерята на народа ми. (Вт 28:57; 4 Цар 6:29; Ис 49:15; П Ер 2:20)11ГОСПОД извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изгори основите му. (Вт 32:22; Ер 7:20; Ер 21:14)12Земните царе не вярваха, нито живеещите по целия свят, че щеше да влезе противник и неприятел в йерусалимските порти.13А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, които проливаха кръвта на праведните сред него. (Ер 5:31; Ер 6:13; Ер 14:14; Ер 23:11; Ер 23:21; Ез 22:26; Ез 22:28; Соф 3:4; Мт 23:31; Мт 23:37)14Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че хората не можеха да се допират до дрехите им. (Чис 19:16; Ер 2:34)15Отстъпете, вие, нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; а когато те бягаха и се скитаха, между народите се говореше: Няма вече да бъдат пришълци с нас. (Лев 13:45)16Гневът на ГОСПОДА ги разпръсна; Той не иска вече да гледа към тях; свещеническо лице не почетоха, над старци не се смилиха. (П Ер 5:12)17И досега очите ни се изнуряват от чакане на суетната за нас помощ; надявахме се на народ, който не можеше да спасява. (4 Цар 24:7; Ис 20:5; Ис 30:6; Ис 30:7; Ер 37:7; Ез 29:16)18Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! Краят ни дойде. (4 Цар 25:4; 4 Цар 25:5; Ез 7:2; Ез 7:3; Ез 7:6; Ам 8:2)19Онези, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята. (Вт 28:49; Ер 4:13)20Помазаникът ГОСПОДЕН, диханието на ноздрите ни, този, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями. (Бит 2:7; Ер 52:9; П Ер 2:9; Ез 12:13; Ез 19:4; Ез 19:8)21Радвай се и се весели, дъще едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш! (Екл 11:9; Ер 25:15; Ер 25:16; Ер 25:21; Авд 1:10)22Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова; Той няма вече да те закара в плен; а ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие съгрешенията ти. (Пс 137:7; Ис 40:2)
Плач Еремиев 4
Верен
1Как потъмня златото, измени се най-чистото злато! Камъните на светилището се изсипаха по всички ъгли на улиците!2Скъпоценните синове на Сион, сравними с чисто злато, как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!3Даже чакалите дават мляко и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята.4Езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им подаде.5Онези, които ядяха избрани ястия, гинат по улиците, отгледаните в пурпур прегръщат бунището.6Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше разорен в един миг, без да го допрат човешки ръце.7Назиреите ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им беше по-червена от рубини, блестяха като сапфир.8По-тъмно от сажди е лицето им, не се познават по улиците. Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.9По-щастливи бяха убитите от меч от убитите от глад, защото тези чезнат прободени от липсата на плодовете на полето.10Ръцете на милостивите жени свариха децата им; те им станаха храна при разрушението на дъщерята на народа ми.11ГОСПОД изпълни яростта Си, изля пламтящия Си гняв. Запали в Сион огън, който пояде основите му.12Не вярваха земните царе и жителите на целия свят, че притеснител и враг щеше да влезе в ерусалимските порти.13Това е заради греховете на пророците му и заради беззаконията на свещениците му, които проливаха сред него кръвта на праведните.14Те се лутаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че не можеше да се допре човек до дрехите им.15Отстъпете, нечисти! – викаха към тях. Отстъпете, отстъпете, не се допирайте! Когато бягаха, се скитаха. Говореше се сред народите: Няма да пребивават повече при нас.16Присъствието на ГОСПОДА ги разпръсна, Той няма повече да ги погледне. Свещеник не беше почетен, старейшина не беше помилван.17Още чезнат очите ни по суетната ни помощ. В очакването си чакахме народ, който няма да спаси.18Ловуват стъпките ни, така че не можем да ходим по площадите си. Краят ни е близо, изпълниха се дните ни, да, краят ни дойде.19Преследвачите ни станаха по-леки от орлите на небето; по планините ни гониха, в пустинята ни дебнаха.20Жизненото ни дихание, ГОСПОДНИЯТ помазаник, се хвана в ямите им – за когото казвахме: Под сянката му ще живеем сред народите.21Радвай се и се весели, дъще едомска, жителко на земята Уз! И до теб ще дойде чашата, ще се напиеш и ще се разголиш.22Свърши наказанието за беззаконието ти, дъще сионска, няма вече да те откара в плен. Ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие греховете ти.