Плач Еремиев 3

Библия, ревизирано издание

Ридание на пророка за Сион – надежда въпреки бедствията

1 Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв. 

2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина. 

3 Навярно против мен обръща повторно ръката Си всеки ден. 

4 Застари плътта и кожата ми; строши костите ми. (Йов 16:8; Пс 51:8; Ер 50:17; Ез 38:13) 

5 Издигна против мен укрепления; и ме окръжи с горест и труд. 

6 Сложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите. (Пс 88:5; Пс 88:6; Пс 143:3) 

7 Обгради ме и не мога да изляза; отегчи веригите ми. (Йов 3:23; Йов 19:8; Ос 2:6) 

8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми. (Йов 30:20; Пс 22:2) 

9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми. 

10 Стана за мене като мечка в засада, като лъв в скришни места. (Йов 10:16; Ис 38:13; Ос 5:14; Ос 13:7; Ос 13:8) 

11 Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст. (Ос 6:1) 

12 Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела, (Йов 7:20; Йов 16:12; Пс 38:2) 

13 заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си. (Йов 6:4) 

14 Станах за присмех на целия си народ и за песен на тях цял ден. (Йов 30:9; Пс 69:12; Ер 20:7; П Ер 3:63) 

15 Насити ме с горчивини; опи ме с пелин. (Ер 9:15) 

16 При това счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел. (Пр 20:17) 

17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието. 

18 И казах: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от ГОСПОДА. (Пс 9:15) 

19 Помни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката. (Ер 9:15) 

20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко. 

21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда: 

22 че по милост ГОСПОДНЯ ние не бяхме довършени, понеже не чезнат щедростите Му. (Мал 3:6) 

23 Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност. (Ис 33:2) 

24 ГОСПОД е мой дял, казва душата ми; затова ще се надявам на Него. (Пс 16:5; Пс 73:26; Пс 119:57; Ер 10:16) 

25 Благ е ГОСПОД към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси. (Пс 130:6; Ис 30:18; Мих 7:7) 

26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от ГОСПОДА. (Пс 37:7) 

27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си. (Пс 94:12; Пс 119:71) 

28 Нека седи насаме и мълчи, когато ГОСПОД му го наложи. (Ер 15:17; П Ер 2:10) 

29 Нека сложи устата си в пръстта, дано има още надежда. (Йов 42:6) 

30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор. (Ис 50:6; Мт 5:30) 

31 Защото Господ не отхвърля довека. (Пс 94:14) 

32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости. 

33 Защото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките деца. (Ез 33:11; Евр 12:10) 

34 Да се тъпчат с крака всичките затворници на света, 

35 да се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния, 

36 да се онеправдава човекът в делото му – Господ не одобрява това. (Ав 1:13) 

37 Кой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ? (Пс 33:9) 

38 От устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто? (Йов 2:10; Ис 45:7; Ам 3:6) 

39 Защо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си? (Пр 19:3; Мих 7:9) 

40 Нека издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА. 

41 Нека издигнем сърцата и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека кажем: (Пс 86:4) 

42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил. (Дан 9:5) 

43 Покрил си се с гняв и си ни гонил; убил си, без да пощадиш. (П Ер 2:2; П Ер 2:17; П Ер 2:21) 

44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни. (П Ер 3:8) 

45 Направил си ни като помия и смет сред племената. (1 Кор 4:13) 

46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас. (П Ер 2:16) 

47 Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение. (Ис 24:17; Ис 51:19; Ер 48:43) 

48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми. (Ер 4:19; Ер 9:1; Ер 14:17; П Ер 2:11) 

49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада, (Пс 77:2; П Ер 1:16) 

50 докато не се наведе ГОСПОД и не погледне от небесата. (Ис 63:15) 

51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всички дъщери на града ми. 

52 Онези, които са ми неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче. (Пс 35:7; Пс 35:19; Пс 69:4; Пс 109:3; Пс 119:161) 

53 Отнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене. (Ер 37:16; Ер 38:6; Ер 38:9; Ер 38:10; Дан 6:17) 

54 Води стигнаха над главата ми; казах: Свърших се. (Пс 31:22; Пс 69:2; Пс 124:4; Пс 124:5; Ис 38:10; Ис 38:11; П Ер 3:18) 

55 Призовах името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбоката тъмница. (Пс 130:1; Йона 2:2) 

56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми; (Пс 3:4; Пс 6:8; Пс 18:6; Пс 66:19; Пс 116:1) 

57 приближил си се в деня, когато Те призовах, казал си: Не бой се. (Як 4:8) 

58 Застъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми. (Пс 35:1; Пс 71:23; Ер 51:36) 

59 Видял си, ГОСПОДИ, онеправданието ми; отсъди делото ми. (Пс 9:4; Пс 35:23) 

60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене. (Ер 11:19) 

61 Ти си чул, ГОСПОДИ, укоряването им и всичките им замисли против мене, 

62 думите на онези, които се повдигат против мене цял ден. 

63 Виж, когато седят и когато стават, аз съм им песен. (Пс 139:2; П Ер 3:14) 

64 Ще им въздадеш, ГОСПОДИ, въздаяние според делата на ръцете им; (Пс 28:4; Ер 11:20; 2 Тим 4:14) 

65 ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце; 

66 ще ги прогониш с гняв и ще ги изтребиш изпод небесата ГОСПОДНИ. (Вт 25:19; Пс 8:3; Ер 10:11) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Плач Еремиев 3

Верен

1 Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост. 

2 Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина. 

3 Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден. 

4 Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми. 

5 Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка. 

6 Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите. 

7 Обгради ме и не мога да излязаст. 5;, утежни бронзовите ми окови. 

8 Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми. 

9 Прегради пътищата ми с дялани камънист. 5;, изкриви пътеките ми. 

10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места. 

11 Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме. 

12 Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела. 

13 Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Сист. 12;. 

14 Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден. 

15 Насити ме с горчивини, напи ме с пелин. 

16 Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха. 

17 Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието. 

18 И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА. 

19 Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката! 

20 Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен. 

21 Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам: 

22 Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват. 

23 Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност. 

24 Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него. 

25 Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси. 

26 Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА. 

27 Добро е за човека да носи ярем в младостта си. 

28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил. 

29 Нека сложи устата си в пръстта – може би има надежда. 

30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор. 

31 Защото Господ не отхвърля завинаги, 

32 а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости. 

33 Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове. 

34 Да се тъпчат под крака всички затворници на земята, 

35 да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния, 

36 да се онеправдава човек в делото му – ГОСПОД няма ли да види? 

37 Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД? 

38 Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто? 

39 Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си? 

40 Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА! 

41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата! 

42 Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости. 

43 Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш. 

44 Обви се с облак, за да не проникне молитва. 

45 Помия и измет ни направи сред народите. 

46 Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас. 

47 Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение. 

48 Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми. 

49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих, 

50 докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата. 

51 Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми. 

52 Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина. 

53 Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен. 

54 Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм! 

55 Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров. 

56 Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми! 

57 Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се. 

58 Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми. 

59 Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми! 

60 Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен. 

61 Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен, 

62 говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден. 

63 Виж сядането им и ставането им – аз съм им подигравателна песенст. 14;. 

64 Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им! 

65 Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне! 

66 Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ! 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.