1Как покри Господ с облак сионовата дъщеря с гнева Си, хвърли от небето долу, на земята, великолепието на Израил. И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си! (2 Цар 1:19; 1 Лет 28:2; Пс 99:5; Пс 132:7; Мт 11:23)2Господ изтреби всички Яковови жилища и не пожали; събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; събори ги до земята; оскверни царството и първенците му. (Пс 89:39; П Ер 2:17; П Ер 2:21; П Ер 3:43)3В разпаления Си гняв строши всеки Израилев рог; оттегли десницата Си да е срещу неприятеля; и като пламтящ огън, който поглъща всичко наоколо, изгори Яков. (Пс 74:11; Пс 89:46)4Опъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник; и изби всичко, приятно на окото; върху шатъра на сионовата дъщеря изля яростта Си като огън. (Ис 63:10; П Ер 2:5; Ез 24:25)5Господ се превърна в неприятел; изтреби Израил, изтреби всичките му палати; съсипа крепостите му; и увеличи плача и риданието на Юдовата дъщеря. (4 Цар 25:9; Ер 30:14; Ер 52:13; П Ер 2:4)6Той усилено събори шатъра му като колиба в градина; съсипа мястото на събранието му; ГОСПОД направи да се забрави в Сион определен празник и събота и в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник. (Пс 80:12; Пс 89:40; Ис 1:8; Ис 5:5; П Ер 1:4; Соф 3:18)7Господ отхвърли жертвеника Си, погнуси се от светилището Си; предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите, които вдигнаха шум в дома ГОСПОДЕН като в празничен ден. (Пс 74:4)8ГОСПОД намисли да съсипе стената на сионовата дъщеря; опъна връвта; не оттегли ръката Си да изтреби; и направи да жалее предстението и стената; те изнемогнаха заедно. (4 Цар 21:13; Ис 34:11)9Портите и затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете и; царят и първенците и са между езичниците, където закона го няма; и пророците и не получават видение от ГОСПОДА. (Вт 28:36; 4 Цар 24:15; 4 Цар 25:7; 2 Лет 15:3; Пс 74:9; Ер 51:30; П Ер 1:3; П Ер 4:20; Ез 7:26)10Старейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; хвърлиха пръст върху главите си; препасаха се във вретища; Йерусалимските девици навеждат главите си до земята. (Йов 2:12; Йов 2:13; Ис 3:26; Ис 15:3; П Ер 3:28; Ез 7:18; Ез 27:31)11Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на народа ми, понеже младенците и кърмачетата примират по улиците на града. (Йов 16:13; Пс 6:7; Пс 22:14; П Ер 1:20; П Ер 2:19; П Ер 3:48; П Ер 4:4)12Казват на майките си: Къде има жито и вино?, когато примират като смъртно ранени по градските улици, когато предават дух в скута на майките си.13Какво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, йерусалимска дъще? На кого да те оприлича, за да те утеша, девице, сионова дъще? Защото разорението ти е голямо като морето; кой може да те изцели? (П Ер 1:12; Дан 9:12)14Пророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения и не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, а видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества. (Ис 58:1; Ер 2:8; Ер 5:31; Ер 14:14; Ер 23:16; Ер 27:14; Ер 29:8; Ер 29:9; Ез 13:2)15Всички, които заминават по пътя, изпляскват с ръце против тебе, подсвиркват и кимват с главите си, поради йерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата, и градът, за който цял свят се радва? (3 Цар 9:8; 4 Цар 19:21; Пс 44:14; Пс 48:2; Пс 50:2; Ер 18:16; Ез 25:6; Наум 3:19)16Всичките ти неприятели отвориха широко устата си против тебе; подсвиркват, скърцат със зъбите си и казват: Погълнахме я! Наистина това е денят, който очаквахме; намерихме го, видяхме го. (Йов 16:9; Йов 16:10; Пс 22:13; Пс 35:21; Пс 56:2; П Ер 3:46)17ГОСПОД извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; разори, без да пожали, развесели над тебе неприятеля, възвиси рога на противниците ти. (Лев 26:16; Вт 28:15; Пс 38:16; Пс 89:42; П Ер 2:2)18Сърцето им извика към Господа: Стено на сионовата дъщеря, проливай като поток сълзи денем и нощем; не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти. (Ер 4:17; П Ер 1:16; П Ер 2:8)19Стани, извикай нощем при първото поставяне на стражите; излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, които примират от глад край всички улици. (Пс 62:8; Пс 119:147; Ис 51:20; П Ер 2:11; П Ер 4:1; Наум 3:10)20Виж, ГОСПОДИ, гледай на кого си направил това! Да ядат ли жените рожбата си, младенците в обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк? (Лев 26:29; Вт 28:53; Ер 19:9; П Ер 4:10; П Ер 4:13; П Ер 4:16; Ез 5:10)21Дете и старец лежат на земята по пътищата; девиците и младежите ми паднаха от меч; избил си ги в деня на гнева Си; изклал си, без да пожалиш. (2 Лет 36:17; П Ер 3:43)22Призвал си отвред ужасителите ми като в ден на определен празник; и никой не се отърва, нито остана в деня на гнева ГОСПОДЕН; онези, които съм носила в обятия и отхранила, неприятелят ми ги довърши. (Пс 31:13; Ер 6:25; Ер 46:5; Ос 9:12; Ос 9:13)
Плач Еремиев 2
Верен
1Как заоблачи Господ сионската дъщеря в гнева Си! Хвърли от небето на земята великолепието на Израил и не си спомни за подножието Си в деня на гнева Си!2Господ погълна всички жилища на Яков и не пожали; събори в яростта Си укрепленията на юдовата дъщеря; сведе до земята, оскверни царството и първенците му.3В пламтящия Си гняв строши всеки рог на Израил. Оттегли десницата Си от врага и изгори Яков като пламтящ огън, който пояжда наоколо.4Опъна лъка Си като враг, застана с десницата Си като противник и изби всичко приятно за окото. В шатъра на сионската дъщеря изля като огън яростта Си[1].5Господ стана като враг[2], погълна Израил, погълна всичките му дворци, разруши крепостите му и умножи на юдовата дъщеря плач и ридание.6И разсипа шатъра му като колиба в градина, унищожи мястото на празничното му събрание. ГОСПОД направи да се забрави в Сион празнично събрание и събота; и в яростния Си гняв отхвърли цар и свещеник.7Господ отблъсна олтара Си, погнуси се от светилището Си, предаде стените на дворците му в ръката на врага. Надигнаха шум в ГОСПОДНИЯ дом като в ден на празник.8Господ намисли да разруши стената на сионската дъщеря; опъна мерителна връв, не оттегли ръката Си от изтребление и направи предстението и стената да жалеят; заедно се снижиха окаяно.9Портите ѝ потънаха в земята, Той сломи и строши резетата ѝ. Царят ѝ и първенците ѝ са сред езичниците, закон няма вече и пророците ѝ не получават видение от ГОСПОДА.10Седят на земята онемели старейшините на сионската дъщеря; хвърлиха пръст на главите си, препасаха се с вретища; наведоха до земята главите си ерусалимските девици.11Очите ми чезнат от сълзи, вътрешностите ми горят, дробът ми се изсипа на земята заради разрушението на дъщерята на народа ми, защото децата и кърмачетата примират по улиците на града.12Казват на майките си: Къде има жито и вино? – докато примират като смъртно ранени по улиците на градаст. 11;, докато душата им се излива на скута на майките им.13Какво да ти засвидетелствам, с какво да те сравня, ерусалимска дъще? На какво да те оприлича, за да те утеша, сионска дъще? Защото разрушението ти е голямо като морето – кой може да те изцели?14Пророците ти виждаха за теб суетни и глупави видения и не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, а виждаха за теб суетни пророчества, които те докараха до изгнание.15Всички минаващи по пътя пляскат с ръце над теб, подсвиркват и клатят главите си над ерусалимската дъщеря: Това ли е градът, който наричаха съвършенството на красотата, радост за цялата земя?16Всичките ти врагове раззинаха против теб устата си, подсвиркват, скърцат със зъби, казват: Погълнахме я! Наистина това е денят, който очаквахме. Доживяхме, видяхме!17ГОСПОД извърши, каквото беше решил; изпълни дадената дума, която беше определил от древните дни. Срина, без да пожали, развесели над теб врага, издигна рога на противниците ти.18Сърцето им вика към Господа. Ти, стена на сионската дъщеря, лей сълзи като поток денем и нощем, не си давай почивка, нека не спира зеницата на окото ти!19Стани, викай нощем при началото на стражите; излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; издигни към Него ръцете си за живота на децата си, които примират от глад по ъглите на всички улици.20Виж, ГОСПОДИ, и обърни внимание на кого си направил това! Да ядат ли жени рожбите си, дечицата в обятията си? Да бъдат ли убити в Господното светилище свещеник и пророк?21Дете и старец лежат на земята по улиците, девиците ми и младежите ми паднаха от меч. Изби в деня на гнева Си, изкла, без да пожалиш.22Свикал си отвред ужасите ми като в ден на празнично събрание. В деня на ГОСПОДНИЯ гняв нямаше избягал и оцелял. Тези, които носих в обятия и отгледах, врагът ми ги довърши.