1И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика (Мт 13:1; Мк 4:1)2и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем зли духа, (Мт 27:55; Мт 27:56; Мк 15:40; Мк 16:9)3и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.4И понеже се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, каза им притча: (Мт 13:2; Мт 13:3; Мк 4:1; Мк 4:2)5Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха.6А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.7Друго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.8А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.9А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча. (Мт 13:10; Мк 4:10)10Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират. (Ис 6:9; Ис 6:10; Мт 13:14; Мк 4:12; Йн 12:40)11А ето значението на притчата. Семето е Божието слово. (Мт 13:18; Мк 4:14)12А посятото край пътя са тези, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. (Мт 13:19; Мк 4:15)13Падналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. (Ез 33:31)14Падналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. (Мт 13:22; Мк 4:18; Мк 10:23; Лк 18:23; 1 Тим 6:9)15А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение.
Светилото и светилникът
16И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло; а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат. (Мт 5:15; Мк 4:21; Лк 11:33)17Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве. (Йов 12:22; Мт 10:26; Лк 12:2)18Затова внимавайте как слушате; защото който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има. (Мт 13:12; Мт 25:29; Мк 4:25; Лк 19:26)
Майката и братята на Исус
19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него. (Мт 12:46; Мк 3:31)20И Го известиха: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.21А Той им отговори: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.
Укротяването на бурята
22А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха. (Мт 8:23; Мк 4:35)23А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност.24И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина.25Исус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват? (Йов 26:12; Пс 89:10)
Излекуването на обладания от бесове
26И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея. (Мт 8:28; Мк 5:1)27И като излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.28Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.29Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; и го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пущинаците.30Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.31И Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. (Отк 20:3)32А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.33И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.34А свинарите, като видяха станалото, избягаха и известиха за това в града и в селата.35И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и с ума си; и се изплашиха.36А тези, които бяха видели това, им разказаха как бе изцелен[1] обладаният от бесове.37И цялото множество от Герасинския край Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в лодката и се завърна. (Мт 8:34; Д А 16:39)38А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати с думите: (Мк 5:18)39Върни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус.
Възкресяването на дъщерята на Яир
40А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха. (Мт 9:18; Мк 5:21)41И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му, (Мт 9:18; Мк 5:22)42защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше.43И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой, (Мт 9:20)44се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението престана.45И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?. (Мк 5:30)46Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене. (Мк 5:30; Лк 6:19)47И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя.48А Той каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.49Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. (Мк 5:35)50А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави.51И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.52И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи. (Йн 11:11; Йн 11:13)53А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.54Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! (Лк 7:14; Йн 11:43)55И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде. (Мт 8:4; Мт 9:30; Мк 5:43)56И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.
Лука 8
Верен
1Скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство. А с Него бяха дванадесетте ученици2и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем демона[1];3Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза; Сусана и много други, които Му служеха с имота си.4А когато се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, Той им каза с притча:5Сеячът излезе да сее семето си. И когато сееше, едно падна край пътя и се затъпка, и небесните птици го изкълваха.6А друго падна на канара и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.7Друго пък падна сред тръни и заедно с него пораснаха и тръните и го заглушиха.8А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. И като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.9А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.10Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат и да чуват, а да не разбират.11А значението на тази притча е това: Семето е Божието слово.12А посятото край пътя са тези, които слушат; но после идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.13Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат.14Падналото сред тръните са тези, които слушат, но като си отидат, се задушават от грижи и богатства, и житейски удоволствия и не дават узрял плод.15А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, го пазят в искрено и добро сърце и дават плод с търпение.16И никой, който запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат.17Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве.18Затова внимавайте как слушате, защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.20И Му известиха, като казаха: Майка Ти и братята Ти стоят навън и искат да Те видят.21А Той в отговор им каза: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.22А в един от тези дни Той се качи на една лодка с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха.23А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност.24И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина.25А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?26И пристигнаха в гадаринската страна, която е срещу Галилея.27А когато излезе на сушата, Го срещна човек от града, който от дълго време имаше демони и не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.28Когато видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи.29Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже той много пъти го беше хващал; и го бяха връзвали с вериги и окови, за да го пазят; но той разкъсваше връзките и демонът го гонеше из пустините.30Иисус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото в него бяха влезли много демонист. 2;.31И те Го молеха да не им заповяда да отидат в бездната.32А там имаше голямо стадо свине, което пасеше на хълма; и демоните Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.33И след като демоните излязоха от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.34А свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и в селата.35И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли демоните, да седи при краката на Иисус, облечен и разумен; и се изплашиха.36И тези, които бяха видели това, им разказаха как е бил изцеленили: спасен обладаният от демони.37Тогава цялото множество от Гадаринската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обхванати от голям страх. И Той се качи в лодката и се върна.38А човекът, от когото бяха излезли демоните, Му се молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати, като каза:39Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град какви неща му стори Иисус.40А когато Иисус се върна, народът Го прие радостно, защото всички Го чакаха.41И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и като падна пред краката на Иисус, Му се молеше да влезе в къщата му;42защото имаше една-единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. И когато отиваше, множеството Го притискаше.43И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого,44се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и кръвотечението ѝ веднага престана.45А Иисус каза: Кой се допря до Мен? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те заобикаля и притиска, (а ти казваш: Кой се допря до Мен?)46Но Иисус каза: Някой се допря до Мен, защото усетих, че от Мен излезе сила.47И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперена и падна пред Него, и заяви пред целия народ причината, поради която се беше допряла до Него, и как веднага е оздравяла.48А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели[2]; иди си с мир.49Докато Той още говореше, дойде някой от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.50А Иисус като дочу това, му отговори: Не се бой; само вярвай и тя ще се избави.51И когато дойде в къщата, не остави никого да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.52И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете; защото не е умряло, а спи.53А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.54Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!55И духът му се върна и то веднага стана; и Той заповяда да му дадат да яде.56И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.