Влезте безплатно

Лука 9

Библия, ревизирано издание



1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести. (Мт 10:1; Мт 10:5; Мк 3:13; Мк 6:7) 2 И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. (Мт 10:7; Мт 10:8; Мк 6:12; Лк 10:1; Лк 10:9) 3 Исус им каза: Не вземайте нищо за път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи. (Мт 10:9; Мк 6:8; Лк 10:4; Лк 22:35) 4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път. (Мт 10:11; Мк 6:10) 5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях. (Мт 10:14; Мк 6:11; Д А 13:51) 6 И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде. (Мк 6:12) 7 А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; (Мт 14:1; Мк 6:14) 8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал. 9 И Ирод каза: Йоан аз обезглавих; но Кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види. (Лк 23:8) 



10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исус всичко, което бяха извършили; и Той ги отведе и се оттегли насаме в уединено място близо до един град, наречен Витсаида. (Мт 14:13; Мк 6:30; Мк 6:32; Йн 6:1) 11 А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. 12 И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. (Мт 14:15; Мк 6:35; Йн 6:1; Йн 6:5) 13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те отвърнаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем и да купим храна за всички тези хора? (Мт 14:17; Мк 6:38; Йн 6:9) 14 (Защото имаше около пет хиляди мъже.) И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. 15 Те направиха така и накараха всички да насядат. 16 А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа. 17 И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха останалите им къшеи – дванадесет коша. 



18 И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: Според както говорят хората, Кой съм Аз? (Мт 16:13; Мк 8:27) 19 А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал. (Мт 14:2; Лк 9:7; Лк 9:8) 20 Тогава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник[1]. (Мт 16:16; Йн 6:69) 21 А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза: (Мт 16:20) 22 Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен. (Мт 16:21; Мт 17:22) 



23 Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. (Мт 10:38; Мт 16:20; Мт 16:24; Мк 8:30; Мк 8:34; Лк 14:27) 24 Защото, който иска да спаси живота си[2], ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. 25 Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? (Мт 16:26; Мк 8:36) 26 Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели. (Мт 10:33; Мк 8:38; Лк 12:9; 2 Тим 2:12) 27 А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство. (Мт 16:28; Мк 9:1) 



28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. (Мт 17:1; Мк 9:2) 29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо. 30 И, ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия, 31 които се явиха в слава и говориха за смъртта[3] Му, с която Му предстоеше да завърши[4]живота Си в Йерусалим. (Лк 22:37) 32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. (Дан 8:18; Дан 10:9; 2 Пет 1:16) 33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва. 34 А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака. 35 И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте. (Вт 18:15; Мт 3:17; Мт 17:5; Д А 3:22) 36 И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели. (Мт 17:9) 



37 А на следващия ден, когато слязоха от планината, посрещна Го голямо множество. (Мт 17:14; Мк 9:14; Мк 9:17) 38 И, ето, един човек от множеството извика: Учителю, моля Ти се, погледни милостиво на сина ми, защото ми е единствено дете. 39 И, ето, прихваща го някакъв дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го разтерзава, едва го напуска. 40 Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. 41 Исус отговори: Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. 42 И още докато се приближаваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му. 43 И всички се удивляваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на това, което правеше, Той каза на учениците Си: 



44 Вложете в ушите си тези думи: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. (Мт 17:22; Мк 9:30; Мк 9:31) 45 Но те не разбраха смисъла на тези думи; те бяха скрити от тях, за да не ги разберат; а се бояха да Го попитат за тези думи. (Мк 9:32; Лк 2:50; Лк 18:34) 



46 И между тях възникна пререкание кой от тях ще бъде най-големият. (Мт 18:1; Мк 9:33; Мк 9:34) 47 А Исус, като прозря мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза: 48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е най-голям. (Мт 10:40; Мт 18:5; Мт 23:11; Мт 23:12; Мк 9:37; Йн 12:44; Йн 13:20; 1 Сол 4:8) 



49 А Йоан се обърна към Него и каза: Наставнико, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не върви с нас. (Чис 11:28; Мк 9:38) 50 А Исус му каза: Не му забранявайте; защото, който не е против вас, е на ваша страна. (Мт 12:30; Лк 11:23; Фил 1:18) 



51 И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим. (Мк 16:19; Д А 1:2) 52 И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него. 53 Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за[5] Йерусалим. (Йн 4:4; Йн 4:9) 54 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия? 55 А Той се обърна и ги смъмра и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“. (4 Цар 1:10; 4 Цар 1:12) 56 И отидоха в друго село. (Мт 18:11; Йн 3:17; Йн 12:47) 



57 А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Ще Те следвам, където и да идеш. (Мт 8:19) 58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони. 59 А на друг каза: Върви след Мен. А той отвърна: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. (Мт 8:21) 60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди и прогласявай Божието царство. (Мт 8:22) 61 А друг каза: Ще дойда след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. (3 Цар 19:20) 62 А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 9

Верен

1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички демони и да изцеляват болести. 2 И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. 3 И им каза: Не вземайте нищо за из път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи. 4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път. 5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях. 6 И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде. 7 А четверовластникът Ирод чу за всичко, което беше извършено от Него и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; 8 други пък – че Илия се е явил; а други – че един от старовременните пророци е възкръсналст. 19;. 9 И Ирод каза: Йоан аз обезглавих. А кой е Този, за когото слушам такива неща? И желаеше да Го види. 10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Иисус всичко, което бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме (в уединено място) до един град, наречен Витсаида. 11 А множествата, като разбраха това, Го последваха; и Той ги прие с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. 12 И когато денят започна да отминава, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множествата, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. 13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те казаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за целия този народ. 14 Защото имаше около пет хиляди мъже. И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. 15 Те направиха така и накараха всички да насядат. 16 А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред множеството. 17 И ядоха и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха – дванадесет коша. 18 И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита, казвайки: Какво казва множеството, кой съм Аз? 19 А те в отговор казаха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръсналст. 7-8;. 20 Тогава им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? Петър в отговор каза: Божият Христос. 21 А Той ги предупреди и им заповяда да не казват на никого, като каза: 22 Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен[1]. 23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. 24 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси. 25 Понеже какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? 26 Защото, ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата Си и в славата на Отца и на светите ангели. 27 А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство. 28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. 29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо. 30 И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия, 31 които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалимст. 51;. 32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. 33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Иисус: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия – без да знае какво говори. 34 И докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се уплашиха, като влязоха в облака. 35 И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте. 36 И когато гласът престана, Иисус се намери сам. И те замълчаха и в онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели. 37 И на следващия ден, когато слязоха от планината, Го срещна голямо множество. 38 И ето, един човек от множеството извика и каза: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено дете. 39 И ето, хваща го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едва го напуска. 40 Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. 41 Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. 42 И още докато идваше, демонът го тръшна и сгърчи силно; а Иисус смъмри нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му. 43 И всички се чудеха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той каза на учениците Си: 44 Вложете в ушите си тези думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръцест. 22;. 45 Но те не разбраха тази дума, тя беше скрита от тях, за да не я разберат; а се бояха да Го попитат за тази дума. 46 И между тях се повдигна спор – кой от тях ще бъде по-голям. 47 А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза: 48 Който приеме това дете в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям. 49 А Йоан заговори и каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не следва с нас. 50 А Иисус му каза: Не забранявайте, защото, който не е против вас, е откъм вас. 51 И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим[2]. 52 И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него. 53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим. 54 Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)? 55 А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси). 56 И отидоха в друго село. 57 А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Господи, ще Те следвам, където и да идеш! 58 Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони. 59 А на друг каза: Следвай Ме. А той каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. 60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай Божието царство. 61 Каза и друг: Ще Те следвам, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. 62 А Иисус му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.