Влезте безплатно

Лука 7

Библия, ревизирано издание



1 След като свърши всички Свои речи към народа, който Го слушаше[1], Исус влезе в Капернаум. (Мт 8:5; Йн 4:43) 2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, беше болен на умиране. 3 И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да го помолят да дойде и изцели слугата му. 4 А те дойдоха при Исус и Го молеха настоятелно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него, 5 защото обича нашия народ и той ни е построил синагогата. 6 Докато Исус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; 7 затова не сметнах себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее. 8 Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави. 9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и каза на вървящото след Него множество: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова вяра. 10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял. 



11 А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. 12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града. 13 И Господ, като я видя, смили се над нея и каза: Недей да плачеш. 14 Тогава се приближи и се допря до носилката; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани. (Лк 8:54; Йн 11:43; Д А 9:40; Рим 4:17) 15 И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му. 16 Тогава страх обзе всички и славеха Бога, като казваха: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своя народ. (Лк 1:65; Лк 24:19; Йн 4:19; Йн 6:14; Йн 9:17) 17 И мълвата за Него се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност. 



18 А учениците на Йоан му известиха за всичко това. (Мт 11:2) 19 И Йоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да попитат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме? (Бит 49:10; Дан 9:24; Йн 6:14) 20 И като дойдоха при Него, човеците казаха: Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме? 21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи даде зрение. 22 Тогава Той им отговори: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. (Пс 146:8; Ис 29:18; Ис 35:5; Ис 42:7; Ис 61:1; Мт 11:4; Лк 4:18) 23 И блажен е онзи, който не се съблазни в Мене. (Ис 8:14; Мт 11:6; 1 Пет 2:8) 24 А когато си отидоха изпратените от Йоан, Исус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана? (Мт 11:7) 25 Но какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци. 26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27 Това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще приготви пътя Ми пред Тебе.“ (Мал 3:1; Мт 11:10; Мк 1:2) 28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него. (Мт 11:11) 29 (И целият народ и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Йоановото кръщение. (Мт 3:6; Мт 21:31; Лк 3:12) 30 А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.) (Д А 20:27) 31 А на кого да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат? (Мт 11:16) 32 Те приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго и казват: Свирихме ви и не играхте, жалеехме и не плакахте. 33 Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има. (Мт 3:4; Мк 1:6; Лк 1:15) 34 Дойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците. 35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чеда. (Мт 11:19) 



36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата. (Мт 26:6; Мк 14:3; Йн 11:2) 37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро. (Мт 26:7; Йн 11:2; Йн 12:3) 38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото. 39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница. (Лк 15:2) 40 А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи. 41 Някой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият – петдесет. 42 И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече? 43 Симон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил. 44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. 45 Ти целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми. 46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми. (Пс 23:5) 47 Затова ти казвам: Прощават се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича. 48 И каза: Прощават ти се греховете. (Мт 9:2; Мк 2:5) 49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава? (Мт 9:3; Мк 2:7) 50 Исус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир. (Мт 9:22; Мк 5:34; Мк 10:52; Лк 8:48; Лк 18:42) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 7

Верен

1 След като свърши всичките Свои речи към народа, който Го слушаше, Иисус влезе в Капернаум. 2 А слугата на един стотник, когото стотникът ценеше, беше болен на смъртно легло. 3 И когато той чу за Иисус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата му. 4 И така, те дойдоха при Иисус и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него, 5 защото люби нашия народ и ни е построил синагогата. 6 А когато Иисус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми. 7 Затова не счетох и себе си достоен да дойда при Теб. Но кажи само дума и слугата ми ще оздравее. 8 Защото и аз съм подвластен човек, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави. 9 Като чу това, Иисус му се учуди; и като се обърна, каза на множеството, което Го следваше: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра. 10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял. 11 И скоро след това Иисус отиде в един град, наречен Наин, и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. 12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града. 13 И Господ, като я видя, я съжали и ѝ каза: Не плачи. 14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани. 15 И мъртвият се надигна и седна, и започна да говори. И Иисус го даде на майка му. 16 И страх обзе всички и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас и Бог посети Своя народ. 17 И това, което казваха за Него, се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност. 18 И учениците на Йоан му известиха за всичко това. 19 Тогава Йоан повика двама от учениците си и ги изпрати при Господа, за да попитат: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме? 20 И когато мъжете дойдоха при Него, казаха: Йоан Кръстител ни изпрати при Теб, за да попитаме: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме? 21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове и на мнозина слепи дари зрение. 22 Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте – че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на бедните се проповядва благовестието. 23 И блажен е онзи, който не се отвръща от Мен. 24 А когато си отидоха изпратените от Йоан, Иисус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана? 25 Но какво излязохте да видите? Човек ли, в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци. 26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27 Това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Теб.“ 28 Казвам ви: между родените от жена няма по-велик от Йоан Кръстител; но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него. 29 И когато чуха, целият народ и дори бирниците, признаха Божията правда, като се кръстиха с Йоановото кръщение. 30 А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля за себе си, тъй като не се бяха кръстили от него. 31 Тогава Господ каза: С какво да сравня хората от това поколение и на какво приличат? 32 Те приличат на деца, които седят на пазара и си викат едно на друго, като казват: Свирихме ви и не играхте; пяхме ви жални песни и не плакахте. 33 Защото дойде Йоан Кръстител, който нито яде хляб, нито пие вино, и казвате: Има демон. 34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците. 35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си деца. 36 Тогава един от фарисеите Го покани да яде с Него. И Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата. 37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро. 38 И като застана отзад при краката Му и плачеше, започна да облива краката Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, и целуваше краката Му, и ги мажеше с мирото. 39 А когато фарисеят, който Го беше поканил, видя това, каза в себе си: Този човек, ако беше пророк, щеше да познае коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. 40 А Иисус в отговор му каза: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи. 41 Един заемодавец имаше двама длъжници. Единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет. 42 И понеже нямаха да му платят, той прости и на двамата. И така, кой от тях ще го възлюби повече? 43 В отговор Симон каза: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той каза: Правилно отсъди. 44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти не даде вода за краката Ми, а тя със сълзи обля краката Ми и ги изтри с косата си. 45 Ти целувка не Ми даде, а тя не е престанала да целува краката Ми, откакто съм влязъл. 46 Ти с масло не помаза главата Ми, а тя с миро помаза краката Ми. 47 Затова ти казвам: простени са ѝ многото грехове; защото тя възлюби много; а на когото малко се прощава, той малко люби. 48 И ѝ каза: Простени са ти греховете. 49 А тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и греховете прощава? 50 Тогава Той каза на жената: Твоята вяра те спаси. Иди си с мир. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.