1Сключих завет с очите си; и как бих погледнал към девица? (Мт 5:28)2Защото какъв дял се определя от Бога отгоре и какво наследство – от Всемогъщия свише? (Йов 20:29; Йов 27:13)3Не е ли разорение за нечестивия и погибел за тези, които вършат беззаконие?4Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки? (2 Лет 16:9; Йов 34:21; Пр 5:21; Пр 15:3; Ер 32:19)5Ако съм ходил с лъжата и кракът ми е бързал към измама6(но нека ме претеглят в прави везни, за да познае Бог непорочността ми),7ако се е отклонил кракът ми от пътя и сърцето ми е последвало очите ми, и ако се е залепило петно на ръцете ми, (Чис 15:39; Екл 11:9; Ез 6:9; Мт 5:29)8то нека сея аз, а друг да яде, и нека бъдат изкоренени произведенията ми. (Лев 26:16; Вт 28:30; Вт 28:38)9Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и съм причаквал при вратата на съседа си,10то нека моята жена мели за друг и други да се навеждат над нея; (2 Цар 12:11; Ер 8:10)11защото това би било гнусно дело и беззаконие, което да се накаже от съдиите; (Бит 38:24; Лев 20:10; Вт 22:22; Йов 31:28)12понеже това е огън, който изгаря до погубване и би изкоренил всичките ми плодове.13Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, когато имаха спор с мене,14то какво бих сторил, когато се надигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато ме посети?15Онзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него? И не Същият ли ни създаде в утробата? (Йов 34:19; Пр 14:31; Пр 22:2; Мал 2:10)16Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата,17или съм изял сам залъка си, без да е яло сирачето от него18(напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата),19ако съм гледал някого да гине от нямане на дрехи или сиромах, че няма завивка,20и не са ме благославяли чреслата му, като се е стоплял с вълната от овцете ми; (Вт 24:13)21ако съм повдигнал ръка против сирачето, като виждах, че имам помощ в портата; (Йов 22:9)22то да падне мишцата ми от рамото и ръката ми да се пречупи от лакътя;23защото погибел от Бога беше ужас за мен и пред Неговото величие не можех да сторя нищо. (Ис 13:6; Йоил 1:15)24Ако съм възлагал надеждата си на злато или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование; (Мк 10:24; 1 Тим 6:17)25ако съм се веселил, защото богатството ми беше голямо и защото ръката ми беше намерила изобилие; (Пс 62:10; Пр 11:28)26ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, или луната, когато ходеше в светлината си, (Вт 4:19; Вт 11:16; Вт 17:3; Ез 8:16)27се е увлякло тайно сърцето ми и устата ми са целували ръката ми;28и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, защото бих се отрекъл от Вишния Бог. (Йов 31:11)29Ако съм злорадствал в загиването на мразещия ме или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло (Пр 17:5)30(даже не съм допуснал устата ми да съгреши, за да искам живота му с проклятие); (Мт 5:44; Рим 12:14)31ако хората от шатъра ми не са казали: Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо?32(чужденецът не нощуваше вън; отварях вратата си на пътника); (Бит 19:2; Бит 19:3; Съд 19:20; Съд 19:21; Рим 12:13; Евр 13:2; 1 Пет 4:9)33ако съм прикривал престъпленията си, както Адам, като съм скривал беззаконието си в пазвата си, (Бит 3:8; Бит 3:12; Пр 28:13; Ос 6:7)34понеже се боях от голямото множество и презрението на семействата ме ужасяваше, така че млъквах и не излизах от вратата (Изх 23:2)35(О, да имаше някой да ме слуша – Ето, виж тук подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! – И да имах акта[1], който противникът ми е написал! (Йов 13:22; Йов 33:6)36Ето, на рамо щях да го нося, за венец щях да го привържа на себе си!37Щях да му дам отчет за стъпките си; като княз щях да се приближа към него.);38ако нивата ми вика против мен и браздите и плачат заедно;39ако съм изял плода и, без да платя, или съм изгасил живота на стопаните и; (3 Цар 21:19; Як 5:4)40тогава да израстат тръни вместо жито и вместо ечемик – плевели. Свършиха се думите на Йов. (Бит 3:18)
Йов 31
Верен
1С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?2Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?3Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?4Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?5Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,6нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.7Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,8тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.9Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,10тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея –11защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;12защото това е огън, що до Авадон пояжда – изкоренил би всичките ми плодове.13Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,14какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?15Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?16Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,17или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло –18но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си –19ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,20ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,21ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;22то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!23Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.24Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! –25ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,26ако съм гледал слънцетобукв.: светлината, когато свети, или луната, ходеща във блясък,27и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми[1];28това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.29Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети –30дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва!31Ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му?32Чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника.33Ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,34понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата –35о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми! О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?36Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,37бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.38Ако нивата ми вика против мен и браздите ѝ заедно плачат,39ако съм изял плода ѝ без заплата или съм извадил душата на стопаните ѝ;40тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.