1Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;2защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им – хора, чиято жизненост беше изчезнала?3От немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;4между храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.5Бяха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.6Живееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.7Ревяха между храстите. събираха се под тръните;8безумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.9А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка. (Йов 17:6; Пс 35:15; Пс 69:12; П Ер 3:14; П Ер 3:63)10Гнусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми. (Чис 12:14; Вт 25:9; Ис 50:6; Мт 26:67; Мт 27:30)11Тъй като Бог е съсипал достолепието ми[1] и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен. (Йов 12:18)12Отдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения[2], (Йов 19:12)13развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.14Идват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.15Ужаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.16И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха. (Пс 42:4)17През нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват[3].18Само с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.19Бог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.20Викам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя – и Ти просто ме поглеждаш.21Обърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;22издигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.23Зная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи. (Евр 9:27)24Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?25Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха? (Пс 35:13; Пс 35:14; Рим 12:15)26Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината. (Ер 8:15)27Червата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.28Ходя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ. (Пс 38:6; Пс 42:9; Пс 43:2)29Станах брат на чакалите и другар на щраусите. (Пс 102:6; Мих 1:8)30Кожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън. (Пс 102:3; Пс 119:83; П Ер 4:8; П Ер 5:10)31Затова арфата ми се измени в ридание и свирката ми – в глас на плачещи.
Йов 30
Верен
1Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.2Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?3Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,4между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.5Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.6Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.7Ревяха между храстите и се събираха под тръни.8Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.9А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.10Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.11Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.12Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.13Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.14Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.15Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.16И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.17Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.18С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.19В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.20Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.21Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.22Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш –23защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.24Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?25Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?26Добро очаквах – зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.27Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.28Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.29На чакалите аз станах брат и на камилоптиците – другар.30Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.31Арфата ми стана на ридание и флейтата ми – глас на оплаквачи.