1Пази крака си, когато отиваш в Божия дом, защото да се приближиш да слушаш е по-добро, отколкото да принесеш жертва на безумните, които не знаят, че вършат зло. (Изх 3:5; 1 Цар 15:22; Пс 50:8; Пр 15:8; Пр 21:27; Ис 1:12; Ос 6:6)2Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека думите ти бъдат малко. (Пр 10:19; Мт 6:7)3Защото както съновидението произхожда от многото занимание, така и гласът на безумния – от многото думи. (Пр 10:19)4Когато направиш оброк на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, на което си се обрекъл. (Чис 30:2; Вт 23:21; Пс 50:14; Пс 66:13; Пс 66:14; Пс 76:11)5По-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш. (Пр 20:25; Д А 5:4)6Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител[1], че е било по небрежност; защо да се разгневи Бог на гласа ти и да погуби делото на ръцете ти? (1 Кор 11:10)7Защото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи, ти се бой от Бога. (Екл 12:13)8Ако видиш, че сиромахът е онеправдаван и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават, не се чуди на това; защото над високопоставения надзирава по-високопоставен и над тях има още по-високопоставени. (Пс 12:5; Пс 58:11; Пс 82:1; Екл 3:16)9При това ползата от земята е за всички и сам царят служи на нивите.
Отношение към богатството
10Който обича среброто, няма да се насити на сребро, нито на доходи – онзи, който обича изобилието. И това е суета.11Когато се умножават благата, умножават се и онези, които ги ядат; и каква полза има за притежателите им, освен да ги гледат с очите си?12Сънят на работника е сладък, независимо малко ли е ял или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.13Има тежко зло, което видях под слънцето, а именно: богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда; (Екл 6:1)14и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.15Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще отиде пак, както е дошъл, без да вземе нищо от труда си, за да го занесе с ръката си. (Йов 1:21; Пс 49:17; 1 Тим 6:7)16Още и това е тежко зло, че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра? (Пр 11:29; Екл 1:3)17Още и през всичките си дни яде в тъмнина и има много досада, болест и негодуване. (Пс 127:2)18Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благата на целия си труд, с който се труди под слънцето през всички дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му. (Екл 2:10; Екл 2:24; Екл 3:12; Екл 3:13; Екл 3:22; Екл 9:7; Екл 11:9; 1 Тим 6:17)19И на който човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да яде от тях и да взема дела си, и да се весели с труда си – това е дар от Бога. (Екл 2:24; Екл 3:13; Екл 6:2)20Защото няма много да помни дните на живота си, понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.
Еклисиаст 5
Верен
1Пази стъпките си, когато отиваш към Божия дом, и по-добре да се приближиш да слушаш, отколкото да принесеш жертва на безумни, защото те не знаят, че вършат зло.2Не прибързвай с устата си и да не бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога – защото Бог е на небето, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малко.3Защото сънищата идват от много занимание и гласът на безумния – от много думи.4Когато дадеш обещание на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволява в безумните. Изпълни това, което си обещал!5По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш.6Не позволявай на устата си да вкара плътта ти в грях и не казвай пред Божия Ангел, че е било по погрешка. Защо да се разгневи Бог на гласа ти и да унищожи делото на ръцете ти?7Защото в множеството на сънищата и в множеството на думите има суети, но ти се бой от Бога.8Ако видиш угнетяване на бедния и изкривяване на правосъдието и правдата в страната, не се учудвай на това нещо; защото над високия служител надзирава друг по-висок, а над тях има още по-високи.9И ползата от земята е за всичките; и сам царят има полза от нивите.10Който обича парите, няма да се насити с пари, нито с доходи – онзи, който обича изобилието. И това е суета.11Когато се увеличават благата, увеличават се и онези, които ги ядат; затова, каква полза имат притежателите им, освен да ги гледат с очите си?12Сънят на онзи, който работи, е сладък, независимо дали яде малко, или много, а пресищането на богатия не го оставя да спи.13Има тежко зло, което видях под слънцето – богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.14Но онова богатство се загубва от зъл случай и когато той ражда син, няма нищо в ръката му.15Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще се върне, и ще си отиде, както е дошъл. Няма да вземе нищо от плода на труда си, което да отнесе в ръката си.16И това също е тежко зло – както е дошъл, така ще си и отиде и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?17Още и през всичките си дни той яде в тъмнина с много досада и болест, и гняв.18Ето какво видях за добро и прилично – човек да яде, да пие и да вижда добро от целия си труд, в който се труди под слънцето според броя на дните на живота си, които Бог му е дал; защото това е делът му.19И за всеки човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и му е дал власт да яде от него, да взема дела си и да се весели в труда си, това е дар от Бога.20Защото няма да мисли много за дните на живота си, понеже Бог го занимава с радостта на сърцето му.