1Тогава, като размишлявах отново за всичките неправди, които стават под слънцето, и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител; (Екл 3:16; Екл 5:8)2затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече, отколкото живите, които са още живи; (Йов 3:17)3а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето. (Йов 3:11; Йов 3:16; Йов 3:21; Екл 6:3)4Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.5Безумният сгъва ръцете си и яде своята си плът, (Пр 6:10; Пр 24:33)6и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра. (Пр 15:16; Пр 15:17; Пр 16:8)7Тогава отново видях само суета под слънцето.8Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд. (Пс 39:6; Пр 27:20; 1 Йн 2:16)9По-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си;10защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.11И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?12И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.13По-добър е беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет;14защото единият излиза от тъмницата[1], за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах.15Видях всички живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;16нямаше край на целия народ, на всички, над които е бил той; а идващите след него няма да се зарадват в него. Наистина – и това е суета и гонене на вятъра.
Еклисиаст 4
Верен
1Тогава се обърнах и видях всичките потисничества, които се вършат под слънцето: И ето, сълзите на угнетените, но нямаше за тях утешител – и от ръката на потисниците им излизаше насилие, но нямаше за тях утешител.2Затова аз завидях повече на мъртвите, които са вече умрели, отколкото на живите, които са още живи.3А по-щастлив и от двамата е онзи, който още не е бил, който не е видял злите дела, които се вършат под слънцето.4И видях, че всеки труд и всяка сполука в работата е съперничество между човека и ближния му. И това е суета и гонене на вятър.5Безумният сгъва ръцете си и яде собствената си плът.6По-добре пълна шепа със спокойствие отколкото две шепи пълни с труд и гонене на вятър.7И се обърнах и видях суета под слънцето.8Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа.9Двама са по-добре отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си.10Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма втори да го вдигне.11И ако двама легнат заедно, ще се топлят; а как ще се стопли един?12И ако някой може да надвие единия, двама ще му противостоят. И тройното въже не се къса бързо.13По-добре е беден и мъдър младеж отколкото стар и безумен цар, който вече не приема съвет.14Защото младежът излиза от затвора, за да бъде цар, въпреки че е роден беден в царството му.15Видях всичките живи, които ходят под слънцето, че бяха с втория, с младежа, който трябваше да застане на неговото място.16Нямаше край на целия народ, на всички, които бяха преди тях; и идващите по-късно няма да се зарадват в него. Защото и това е суета и гонене на вятър.