Влезте безплатно

Евреи 3

Библия, ревизирано издание



1 Затова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус, (Рим 1:7; Рим 15:8; 1 Кор 1:2; Еф 4:1; Фил 3:14; 2 Сол 1:11; 2 Тим 1:9; Евр 2:11; Евр 2:17; Евр 4:14; Евр 5:5; Евр 6:20; Евр 8:1; Евр 9:11; Евр 10:21; 2 Пет 1:10) 2 Който беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей – в целия Негов дом. (Чис 12:7; Евр 2:17; Евр 3:5) 3 Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата. (Аг 2:9; Зах 6:12; Зах 6:13; Мт 16:18) 4 Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог. (Еф 2:10; Еф 3:9; Евр 1:2) 5 И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно; (Изх 14:31; Чис 12:7; Вт 3:24; Вт 18:15; Вт 18:18; Вт 18:19; И Н 1:2; И Н 8:31; Евр 3:2) 6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си. (Пс 2:7; Мт 10:22; Мт 24:13; Рим 5:2; 1 Кор 3:16; 1 Кор 6:19; 2 Кор 6:16; Еф 2:21; Еф 2:22; Еф 5:23; Кол 1:23; 1 Тим 3:15; Евр 1:2; Евр 3:14; Евр 6:11; Евр 10:35; 1 Пет 2:5) 



7 Затова, както казва Святият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му, (2 Цар 23:2; Пс 95:7; Д А 1:16; Евр 3:15) 8 не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята, (Изх 17:2; Пс 78:19) 9 където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години. 10 Затова възнегодувах против това поколение. И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си, те не са познали Моите пътища. 11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка.“ (Чис 14:23; Евр 4:11) 12 Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; 13 но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. (1 Сол 5:11) 14 Защото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност; (Рим 8:17; Еф 5:30; Евр 3:6; 2 Пет 1:4) 15 докато се казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението.“ (Евр 4:7) 16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей? (Чис 14:2; Чис 14:4; Чис 14:11; Чис 14:22; Чис 14:24; Чис 14:30; Вт 1:34; Вт 1:36; Вт 1:38) 17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята? (Чис 14:22; Чис 14:29; Чис 26:65; Пс 106:26; 1 Кор 10:5; Юда 1:5) 18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни? (Чис 14:30; Вт 1:34; Вт 1:35) 19 И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат. (Евр 4:6) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Евреи 3

Верен

1 Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус, 2 който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом. 3 Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата. 4 Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог. 5 И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно; 6 а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай[1]. 7 Затова, както казва Светият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му, 8 не закоравявайте сърцата си както в преогорчението[2], както в деня на изкушението в пустинята, 9 където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години. 10 Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища. 11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“ 12 Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог. 13 Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още „днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. 14 Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай[3]; 15 докато се казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчениетост. 7-8;.“ 16 Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей? 17 А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята? 18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни? 19 И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.